Начало - - - Цветанка Еленкова

Стихотворения от Цветанка Еленкова

Нови стихотворения:

БОЛКА

Когато държиш бутилка и чуваш вятъра

над отвореното гърло

когато поставиш рапан на ухото си

ехото болка от изпразненото тяло

и когато едно тънко свистене

като на спукана велосипедна гума

изпълни накрая празното пространство

като плач на новородено

Вземи го внимателно на ръце

и го подай или не го подавай на майка му

но го вземи внимателно

защото е толкова крехко цялото хрущяли

Дай му вода или го остави на лавицата

до главата си

ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

Изпращаш ми снимка

на онези честни животни

живеещи на границата

и на зависимостта

със снизхождение не смирение

както кучето ми и невръстният ми син

на които цяла сутрин подавам топка

напред-назад нагоре-надолу

ревнувайки се триейки се

наелектлезирайки се

а не като онези лъкатушещи ръкави

и на летищата

набъбнали разбягвайки се

разклонявайки се

сиви които накрая все пак

се изливат

ЗМИЯТА

Насилване

на непорочността

на незнанието за порок

на незнанието въобще

на липсата на инстинкт

за самосъхранение

онзи възел първия и последния

и на гърлото

до сами входа до ухото

(но който не минава)

много уши

забодени в игленик

първо пробваш с пръсти

после с нокти

с нещо тънко или по-дебело

като молив например

провираш го

няколко пъти напред-назад

най-трудно е със синджирите

и опашката на коня на Св. Георги

докато не стане клюп не се отпусне

после развързваш връзките

отстрани

или в обувките

ако си по-прилежен

И влизаш

ЦЪРКВАТА В ШЕЛКАН

Стъпваш върху изпъкналата леща

на тялото й

изхвърлена на сушата и затова

по-хлъзгава

Едва пазиш равновесие

с вързаните си ръце

а сетне за по-сигурно

те оплакват в кораба

провиснал на кръст от небето

същият който някога

митологично създание държеше

на поднос

Равносметката е проста –

костиците в черепа

Но между това

онези гърди пълни с мляко

изрязани от хребетите

над теб

Из книгата Седмият жест:

РАНИТЕ НА СВОБОДАТА

Някои си купуват поводи за кучета от онези, кожените, с определена дължина. Други предпочитат автоматични на ролетка. Даваш му да тича на воля, но когато решиш, го придърпваш. Аз го пусках на свобода. Откакто избяга обаче два-три пъти и се върна цялото в рани, пускам го на свобода, но само в двора ми. Кучето ми вие по катериците, вечер по луната. А когато натрупаме дърва за огрев до оградата, се качва и я прескача. И пак се връща с рани. Тогава реших да го държа на синджир. За да не се наранява кучето ми.

ПОД НОКТИТЕ НА ЖЕРТВАТА

Ако кожата има памет, както твърдят лекарите, значи къщата, на която се опря последния път, морето, в което плува, още помнят. Единствено роклите ми не помнят, защото ги нося на химическо чистене или често ги пера. Но морето ни, което е така затворено, че до него не достигат никакви течения, вертикалната стена под навеса, която не се мие от дъждове със сигурност помнят. Като човки на пеликани, като гърбици на камили задържат спомените за постни дни. Като ноктите на жертва, които още пазят косми от кожата на убиец.

ИСКРАТА В НАС

Има една жица между бедрата и небцето. Една жица, на която органите са увисени като пране. Панталони със по два крачола, корсети, носни кърпички всякаква големина. Когато извие вятър, телта се откача и всички изпадат наведнъж. Има една жица, по която тече ток и в двата й края по едно езиче. Случва се да стане късо съединение понякога и идват от електроснабдяване. Отварят прозореца на електромера, закачен за стената, проверяват печатите, плащаш. А ако не искаш да плащаш, прокарват ти жицата под земята.

ОМАЛОМОЩЕНОТО ТИ ИСКАМ

Омаломощеното синьо на облака ти искам, извалял се, на ракията - отлежала, на охлюва - случайно настъпен, дето бавно-бавно се спуска, сякаш по наклон на стръмна писта и внимава, прането - отдавна изсъхнало на простора, ръцете - с петна на старицата, омаломощеното синьо на облака ти искам, провиснал над главата ми, докато чакам на някой светофар на червено и духва вятър топъл, който носи листата – снегоедът, последният пролетен, и сядаме по къси ръкави в кафенетата, омаломощеното ти искам, дроб разрязан.

СЕДМИЯТ ЖЕСТ

С пръст на уста, когато не искаш да събудиш някого или когато учителят влиза. Слага пръст на устата си, когато иска да укроти класа. Или направо - повелява ти да млъкнеш. Но повече ме интригува свличането му, отдалечаването от устните. Когато си постигнал тишината. Някои просто отпускат ръката си, други я изтеглят напред, сочат нещо, трети я задържат повече в това положение. И с едно заобляне в пръстите, една нега от умората на непривичния тям жест. Така ги нарисуваха византийските иконописци върху първите икони. Светците.

Прочети стихотворения на английски

Правата върху материалите от този сайт принадлежат на авторите. Начало - - - Цветанка Еленкова