Начало - - - Джонатан Дън
Разкази от Джонатан Дън
Из книгата Псориазис:
ПСОРИАЗИС
Винаги съм се чудел какво е. Так-так-так по вратата. Так-так-так по дървото на вратата. Живееха в къща на върха на Роуз хил, на около миля от града, и трябваше да им нося продуктите с колелото. Да им нося продуктите. Нямаше други къщи по пътя. Само тяхната, на върха. Завивах с колелото зад ъгъла, стоварвах го отстрани на тревата, повдигах чантата с продукти над рамото си и бутах колелото нагоре. Никога не беше лесно. Колелото бе старо. От баира ми се виеше свят. И през цялото време тежестта на чантата ми напомняше откъде идвам и откъде-накъде бях дошъл. Никога не е лесно. И никога не е било, доколкото знам.
Имах лош ден. Събудих се късно и имах лош ден. Винаги ставаше така. Стоиш до късно, ставаш късно, имаш лош ден. И не отиваше на добре. Нито помагаше, доколкото знам. Слънцето препичаше от голямото синьо небе. Ризата ми залепна като колосан чаршаф или дете. Наведох глава и се загледах в настилката на пътя. Сиви пъпки. Исках да спра да мисля, следващите двайсет минути да се изтрият от живота ми. Да пристигнеш, да доставиш продуктите, да получиш парите и вече да се спускаш без ръце надолу по баира, независимо от протеста на колелата. Но следващите двадесет минути, знаех си, бяха факт от живота ми. Нямаше нужда от будния ми ум, умът ми не играеше никаква роля, освен да регистрира факта, че двайсетте минути бяха факт, който не ме радваше. Върнах се на сивите пъпки и си помислих за дъжда през март. Сив дъжд през март, когато дроздът рови за червеи, вкопчени в пръстта. Лекият бриз облекчаваше сърбежа на главата ми. Станеше ли горещо, почваше да ме сърби. На тила, в улея на гърдите. Щом потта започнеше да се събира. Майка ми ми бе казала, че е псориазис. Погледнах за псориазис. Гръцка дума за сърбеж. Можех и сам да и го кажа. Заболяване на кожата. Което мислех си бе вече прекалено. Белязан от сухи червеникави петна, покрити с люспи. Нямах люспи. Докторът каза, че е псориазис и започна да говори на майка ми за гмуркане на Карибите. Навън беше хладно, климатикът в поликлиниката работеше на пълна пара и започна да ме сърби. Не харесвам докторите. Навремето мислех, че са безпогрешни. Сега си мисля, че са прочели някоя и друга книга, взели са изпит и на практика не знаят повече от теб или мен, и затова се крият зад гръцки думи и неразбираемо писане. Ако бяха поне малко добри, щяха да са хирурзи. Бризът донесе леко ухание на трева. Можех да чуя колата, която даваше газ в низкото. Исках да е вечер, да се върне прохладата.
Спрях колелото. Оставих го на едната му страна като кон. Прехвърлих каиша на чантата с продукти над главата си и я стоварих на земята. Стоеше там неподвижна, прегърбена. Където я бях стоварил по средата на пътя. Обмислях какво да правя. Имах смътното усещане, че се бунтувам. Бях спрял да бутам колелото и бях стоварил чантата по средата на пътя. Беше ли това началото на нещо или просто пауза, почивка?
Оставих кутията с портокалов сок полегнала до чантата и се отдръпнах да помисля. Можех просто да върна кутията в чантата и да продължа нагоре по баира. Потърсих кутията с яйца и я поставих под прав ъгъл спрямо кутията със сок, така че чантата имаше малка опашка. Следобедът не помръдваше, задушен от собствената си инерция. Разрових в чантата и намерих пакет с осем наденички. Исках да ги извадя от опаковката им и да ги навия над кутията с яйца като пушек от комин, нарисуван от дете. Спрях се. Беше вече прекалено. Поставих наденичките с опаковката им върху кутията с яйца. Имах полегнала кутия, кутия под прав ъгъл и пакет с наденички върху кутията. Погледнах за някакви зеленчуци. Поставих хартиения плик с тиквичките като букет до монумента с наденички, охраняван от портокаловия сок. Почваше да става забавно. Докато си мислех, че почва да става забавно, съвестта ме загложди, напомняйки ми за посоката. Измъкнах пластмасова кутия с пилешко по китайски. Беше полузамразено и залепна за ръцете ми. Студът не бе облекчение, понеже залепваше за ръцете ми. Запратих го върху сивите пъпки и извадих в бърза последователност вестник, консерва с боб и пай от телешко и бъбреци във фолио и пластмасова опаковка. Добавих ги към кръга, който бях започнал, и който сега се извиваше към без петнайсет. Без петнайсет до точката точно над чантата. Скочих вътре в часовника и продължих да вадя неща по посока на минутите. Тоалетна хартия. Туба с горчица. Още два пая от телешко и бъбреци във фолио и опаковка. Хартиен плик с гъби, хартиен плик с моркови бебета, хартиен плик с чушки, зелени и червени. Мляко в пластмасова бутилка. Скоро стигнах точката точно над чантата: точен час.
Китайското меню остана извън кръга. Преброих предметите по реда им и бяха петнайсет. По един на всеки две минути. Отидох до чантата и изсипах останалото на пътя: бурканче кисело мляко, банани, бекон, рибешки пръстчета, пържола от треска, сирене, масло, Пур, картофи, чесън, макарони, зехтин, сол, чай, зърнена закуска, кафе, захар и риган. Проверих да не е останало нещо в чантата. Трябваше да махна три предмета, но кои три?
Подаде ми смачкана банкнота от двайсет паунда.
Задръж рестото.
Погледнах моята кралица в лицето, после някакъв учен, Майкъл някой си, което не можах да прочета. Калкулирах лична печалба от 1.44 паунда.
Предполагам, че всичко е вътре.
Казвайки това, ме погледна учудено, и свивайки колене, остави долу градинарските ножици. Хвърлих поглед над рамото й по посока на коридора, потънал в сянка. Чаках звука. Съзрях фотьойл, китара, растение. По-високи растения покрай верандата.
Искаш ли да влезеш?, попита ме с майчина загриженост.
Не, казах и се усмихнах. Ризата ми се развя и изду като платно на вятъра. Сърбежа си бе отишъл.
КЪЩАТА НА ПРЕВОДАЧА
Завесата се вдига. Сцена. Кухнята на колективната къща на преводачите. Рано сутрин, към девет. БИБЛИОТЕКАРЯТ, ПОСЛУШНИКЪТ И ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ са наобиколили микровълновата фурна опитвайки се да отработят как работи. БИБЛИОТЕКАРЯТ носи флорална пижама със шорти. ПОСЛУШНИКЪТ е млад и сънен и носи очила. ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ има очи с цвета на Балтийско море и напращели гърди, които провисват от оскъдното й горнище подобно на два напращели портокала.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Не, не, не разбирам това. Не разбирам нищо от това.
ПОСЛУШНИКЪТ (отегчен)
Мисля, че е време за готвене.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ (възбудено)
Дай да видя. Включил ли си го?
ПОСЛУШНИКЪТ
Мисля, че трябва да натиснеш време за готвене и след това времето, което искаш.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Не разбирам нищо от това. По времето на Петрарка всичко бе толкова по-просто. Както казва Петрарка божественото откровение е метафора на любовта. Или на невежеството за много неща...
ПОСЛУШНИКЪТ
Да видим. Натисни време за готвене.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Или на невежеството на много хора за много неща...
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Натискам го, но нищо не става.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Реалната фикция на теологическия символизъм е загуба на любовта.
ПОСЛУШНИКЪТ
Някой настрои ли времето?
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Да, аз бях. Миналата нощ, след като си легна, имаше токов удар.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Изобретението на предупредителния сън за героя.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Всички светлини на улицата угаснаха! Не знаех какво да правя!
ПОСЛУШНИКЪТ
Ами, не си натиснала настройка на час след това. Опитай да натиснеш настройка на час.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Оооох!
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Лаура! Лаура!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Оооох!
БИЛИОТЕКАРЯТ
Лаура! Лаура!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Коя е Лаура?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Моралната рефлексия на ерудитската казуистика.
ПОСЛУШНИКЪТ
Сега натисни време за готвене и времето, което искаш.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Колко време искаш?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Времето е фрагмент от вулгарната природа на нещата.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ (повтаряйки се)
Колко време искаш?
ПОСЛУШНИКЪТ (намесвайки се от името на БИБЛИОТЕКАРЯ)
Десет секунди. Сега, да видим работи ли.
ПОСЛУШНИКЪТ, докато мисли, че в бъдеще трябва да става час по-рано или по-късно, натиска старт и микровълновата фурна проработва. Над ръмженето на микровълновата, от време на време се чува АБАТЪТ, който се е събудил и тършува из стаята си (най-голямата) на най-горния етаж.
АБАТЪТ
Бум! Тряс! Храс! Праз! Пльок!
ПОСЛУШНИКЪТ
Абатът се събуди.
Докато тършува, блъскайки врати и влачейки мебели, АБАТЪТ рецитира някакви фрази на латински.
АБАТЪТ
Misericordiam meae, meam, mia, pietate seρor de mi, dona mihi pacem, reinum eternum et dominum dominare ad eternum sempre et sempre mihi
След известен шум, АБАТЪТ е чут да се спуска по стълбите. ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ побягва в градината. БИБЛИОТЕКАРЯТ изчезва в библиотеката, а ПОСЛУШНИКЪТ в стаята си.
АБАТЪТ
Abbot sum atque ego sum atque ego atque ego... Няма ли никой в къщи? Само аз ли съм и само аз на себе си? Господи, твоята щедрост не знае граници... (Оглеждайки стаята на първия етаж) Мисля, че днес ще сменя стаята си. Мисля, че може би днес ще взема друга стая. Стаята на библиотекаря! Послушнико, где си? Ела тук насам!
ПОСЛУШНИКЪТ (отваряйки вратата на стаята си бавно)
Да, абате. Добро утро. Той спа ли добре?
АБАТЪТ
Спах, благодаря. Въпреки че не достатъчно. Но спах, благодаря. Сега, искам да ми помогнеш.
ПОСЛУШНИКЪТ (услужливо)
Той какво иска?
АБАТЪТ
Искам да сменя стаята. Днес ще взема стаята на библиотекаря, защото мисля, че гледката е може би по-добра. Ще ми помогнеш да си преместя нещата.
ПОСЛУШНИКЪТ
Разбира се, абате. Той иска ли да донеса всичко негово долу?
АБАТЪТ
Не, някои от нещата ми ще бъдат горе, някои долу. Ще бъда като Бог, Бог допускайки, с неговото присъствие на небето и на земята. Имаш ли нещо за ядене в хладилника?
ПОСЛУШНИКЪТ
Да, абате.
АБАТЪТ
Добре. Премести нещата на библиотекаря на стълбището и тогава можеш да почнеш да носиш книгите ми долу. Внимавай с Бекер! Не смущавай покоя на ума му! Verulanium Veruelae, Trasmoz Litagonis Turiasonensis, Moncayo Moncayorum
Докато ПОСЛУШНИКЪТ започва да премества нещата на БИБЛИОТЕКАРЯ от стаята му, АБАТЪТ продължава надолу по стълбите към кухнята, където отваря хладилника. На втория рафт са пиенето и храната на ПОСЛУШНИКА: каничка с бира, половин тиквичка, малко холандско сирене на дупки и няколко кейка. АБАТЪТ ги премества на друг рафт по-долния за да присвои рафта за себе си. Намира лист хартия, написва името си и го залепва на сега празния рафт. Влиза ИКОНОМЪТ, мил и деликатен човек от Норвегия.
ИКОНОМЪТ
Някой иска ли сладолед?
АБАТЪТ
А, икономе. Виждал ли си дървената лъжица?
ИКОНОМЪТ
Не, абате, не. Не съм я виждал. Сладолед?
АБАТЪТ
Проклятие! Изрично моля да ми бъде дадена дървена лъжица. Казах го в писмото преди да пристигна. Трябваше да имам дървена лъжица и някой трябва да я е взел. (На прага на нервна криза) Това е моя лъжица. Искам си я! Това е моя лъжица.
ИКОНОМЪТ
Той видя ли в миялната машина?
АБАТЪТ
Не! Чия е миялната машина?
ИКОНОМЪТ
На всички ни е, абате.
АБАТЪТ
На всички ни? Някой да ти е казал, че комунизмът не проработи?
ИКОНОМЪТ
Комунизмът, абате?
АБАТЪТ
Да, комунизмът. Идеята, че нещо принадлежи на всеки и на никого. Ако нещо не принадлежи на никого, то не може да принадлежи на всеки. Трябва да принадлежи на някого!
ИКОНОМЪТ
Сладоледът ми принадлежи на когото и да е.
АБАТЪТ
Не! Твоят сладолед принадлежи на теб!
ИКОНОМЪТ
Да, но който и да е може да си вземе малко.
Абатът в отчаяние от неверника излиза от кухнята и обмисля да си върне отново стаята на най-горния етаж. ИКОНОМЪТ напуска в търсене на някого да му даде от сладоледа си. БИБЛИОТЕКАРЯТ и ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ се връщат.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Използвала ли си някога самоготвачка?
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
По-скоро предпочитам саморазмразяване.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Пробвала ли си настройка на час?
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Настройка на праз?
БИБЛИОТЕКАРЯТ (притеснен)
Ъ, имам предвид настройка на час.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Дай да видя дали мога да го направя по памет.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Добре, първо се нуждае от леко усилване... Оох, така е добре... Оооох, така е добре... Оооооох, така е добре!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Как е нивото на мощност?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Добре!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Колко тежи?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Бооожествено!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Колко е дълъг?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Божееее!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Какво? Какво?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Задръж/Стой!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Какво? Какво?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Задръж/Стой! Задръж/Стой!
БИБЛИОТЕКАРЯТ натиска спри/отмени и се втурва вън от кухнята. ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ не знае какво да прави, така че остава където си е. Влиза ИКОНОМЪТ.
ИКОНОМЪТ
Сладолед?
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Ооох, икономе, радвам се да те видя! (Прегръща го) Как си днес?
ИКОНОМЪТ
Ами, ОК, само дето никой не иска сладоледа ми и започвам да се чудя дали това, което казва абатът не е истина.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Какво казва абатът?
ИКОНОМЪТ
Че сладоледът ми принадлежи на някого, а не на никого или на всеки. А аз мислех, че е на всички ни.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Е, аз ще си взема малко.
ИКОНОМЪТ
Наистина ли?
ДАМАТА ОТ ХОЛАНДИЯ
Оооооооох.
ИКОНОМЪТ
Какво беше това?
ДАМАТА ОТ ХОЛАНДИЯ
Оооооооох.
ИКОНОМЪТ (осмелявайки се да се обърне към гласа)
Кой си ти?
ДАМАТА ОТ ХОЛАНДИЯ (в реалността призрак)
Вие не ме обичахте! Вие не ме обичахте!
ИКОНОМЪТ
Кой не те обичаше?
ДАМАТА ОТ ХОЛАНДИЯ
Никой не ме обичаше! Никой не ме обичаше!
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Който и да си, махай се.
ДАМАТА ОТ ХОЛАНДИЯ
Някой да ме обича! Някой де ме обича!
АБАТЪТ е чут да се спуска по стълбите.
ДАМАТА ОТ ХОЛАНДИЯ
Все някой да ме обича! Все някой да ме обича!
АБАТЪТ влиза следван неотклонно от ПОСЛУШНИКА. ПОСЛУШНИКЪТ носи голям катинар и верига.
АБАТЪТ
In potestate potestatem. Ego ergo ego. Тъй като Аз съм, съм решил, че хладилникът е мой. ПОСЛУШНИКО, махни всичката храна. (ПОСЛУШНИКЪТ маха всичката храна). За мен е пределно ясно, че всичко принадлежи на някого и следователно това принадлежи на мен. За мен е пределно ясно, че ако не го пазя, може да го ползвате. Следователно съм длъжен да го обезопася с катинар и верига. Послушнико, моля.
Докато ПОСЛУШНИКЪТ е на път да обезопаси хладилника, екзистенциален вик се чува от библиотеката. БИБЛИОТЕКАРЯТ е. Той е в делириум и преследва мухи, една от които догонва в кухнята. Успява да я удари и тя пада долу мъртва, само за да възкръсне миг по-късно.
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Джордж, не ти е позволено да ставаш отново толкова бързо.
ЛАТВИЙСКОТО МОМИЧЕ
Кой е Джордж?
БИБЛИОТЕКАРЯТ
Мухата.
АБАТЪТ
Това е нелепо. Мухите нямат име и със сигурност не могат да мислят, следователно не съществуват.
ИКОНОМЪТ
Какво беше това, тогава?
АБАТЪТ
Съмнение, приятелю. Резултат от действието на Човека, а не на външната реалност.
ИКОНОМЪТ
А какво е моят сладолед?
АБАТЪТ
Обект на съмнение. Той също не съществува.
ИКОНОМЪТ
Но ако не съществува, как може да принадлежи на някого?
АБАТЪТ
Що за идея е това? Всичко принадлежи на някого!
БИБЛИОТЕКАРЯТ е на път да съдейства с някои от своите енциклопедични познания (Универсалната математика не е подчинена на редукцията на материята до хомогенно количество), когато АБАТЪТ грабва шляпката от ръката му и се опитва да удари ИКОНОМА. Чува се гръм и ДИРЕКТОРЪТ се появява от небето. Размахва жезъла си и всички преводачи изчезват. Тя и СЕКРЕТАРКАТА отскачат до градината, където са преследвани от съседското куче. Уплашени от подобна свирепост в толкова малко куче, се оплакват на съседа, който се обажда на Градската полиция. Те са отведени, заключени и ключът изхвърлен. Къщата на преводача се превръща в руини и на нейно място изниква поле с лавандула. С настъпване на зимата завесата пада.
Превод от английски: Цветанка Еленкова
Псориазис е публикуван в брой 38 за 2008 на Литературен вестник, а Къщата на преводача в пролетния брой за 2008 на списание Панорама
Правата върху материалите от този сайт принадлежат на авторите. Начало - - - Джонатан Дън