ДНК НА АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК
ДНК НА АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК
от Джонатан Дън
Моята съпруга, Цветанка Еленкова бе първата, която ми обърна внимание върху еднаквостта на думите в английския език. Отбеляза колко близки са глаголите живея (live), обичам (love) и губя (lose). През следващите месеци открих, че подобни съвпадения са правило, а не изключение. Те бяха в сърцето на английския език, чиито думи се свързваха не хаотично, а в определена система от правила. Това означаваше, че езикът, чийто речник дотогава бях смятал за произволен набор от думи с несигурна историческа еволюция (науката позната като етимология) всъщност притежаваше схема, около чието ядро те се въртяха.
За да се дешифрира този код е важно думите да могат да се четат по различен начин. Мнозина твърдят, че Господ не може да бъде видян никъде (nowhere); nowhere прочетено различно означава сега тук (now here). Важно е също буквите в думите да се разбъркват, така че, за да чуваш (listen), например, трябва да си тих (silent) – нещо, което светът изглежда не ни позволява. Много често преподреждането на буквите предполага четене на думата отзад напред. Църквата не веднъж си е навличала проблеми с тълкуването на понятия като вяра и догма. Може би единствената догма (dogma), на която можем да се доверим е обратният й прочит – съм Бог (am God). Поразяващ пример се открива и в Едемска градина (garden of Eden), чиито букви преподредени се четат опасност от нужда (danger of need)!
Езикът е последователност от букви, отделени чрез интервали или тишина. Езикът е невъзможен без тишината на бялата страница. От тишината произлиза дъха, буквата h, към която се добавя тон и се оформят гласните в следния ред: u, o, a, e, i. Тъй като сам дъхът не формира буква, първата дума, която се образува в устата, когато издишаме, прибавяйки тон, е hu, или санскритското “призоваване на боговете” и корен на думата за Бог (God). Именно hu е, което е направило човека (human), не произходът, който се намира в речника.
Гласните са течни и лесно се видоизменят. Като всяка вода, те се влияят от вятъра. Лека промяна в посоката и гласния звук се променя. Затова езици като арабския или иврит дори не си дават труда да изписват гласните. Освен това съществуват два вида гласни: тесни (u, i) и широки (o, a, e) като съвсем естествено е връзките да се правят по-лесно вътре в групата. Например, обратното на земя (earth) е три (three). Очевидно е, че Земята е третата голяма планета след Слънцето, разположена между Венера и Марс, римските богове на любовта и войната (дали това е просто съвпадение?). Обратното на вяра (faith) е крадец (thief).
Ако гласните са вода (в устата се събира вода, когато ги задържим за по-дълго), най-важните промени са тези предизвикани в плътта на езика, тоест съгласните. В науката за звуковете на речта, наречена фонетика, простите съгласни са разделени на седем двойки и те са основни за разбирането на връзките в английския език. Двойките са следните: b-p, d-t, f-v, g-k, l-r, m-n, s-z. Съгласната c е резервна тъй като тя представлява едновременно k и s. Във фонетиката звуците изразени чрез буквите b, v и w са съвсем близки. Испанското v днес се произнася b, германското w се произнася v, и т.н. Това прави възможно чрез v да се направи връзка между f и b с w.
Вече можем да направим стъпка напред, използвайки фонетичната двойка l-r, за да видим връзката между лекува (heal) и чува (hear), живот (life) и огън (fire), закон (law) и война (war). Закон (law) наобратно е стена (wall). И, наистина, нима нашата обсебеност от прокарването на линии и сетне пазенето им не е най-честият повод за толкова много войни.
Другите два начина на свързване между съгласните са според последователността им в азбуката, например l-m: линията (line) казва – това е мое (mine), и според вида им, бидейки обърнати или удължени, така че b става d: дъхът (breath) е нишка (thread), а y произлиза от v: парите (money) са отрова (venom).
Цели семейства от думи се групират заедно. Дъхът (breath) е свързан с раждането (birth), посредством промяна в гласните: раждането (birth) също така прави трети (third). Дъхът (breath) се състои от пръст (earth) и е поддържан от сърцето (heart) като последните две думи имат еднакви букви. Дъхът (breath) е свързан и със смъртта (death), ако обърнем b и отделим една буква. Така че дъхът (breath) е нишка (thread), която обвързва раждането (birth) и смъртта (death).
Виждаме, че елементите на езика (които са елементи и на Сътворението): дъх (breath), вода (water) и плът (flesh) са също свързани. Дъхът (breath) е вода (water), чрез простото прибавяне на буквата h, двойката b-w. Водата (water) е слово (word), ако променим гласните и използваме фонетичната двойка d-t, и става плът (flesh), чрез двойките f-w, l-r, азбучната двойка s-t и добавяне на h. Съществува също така дума, която ги обединява всичките: Отец (father).
Примерите са много. Да вземем онова, което предизвиква най-много раздори в нашия свят: егото. Егото (еgo) е само на стъпка от Бог (God) в азбуката: d-e. Егото е линия, която личи, когато пишем Аз (I). И егото е, което трябва да умре (die): I с добавяне на d и e. Себето (self) трябва да извърви пътя на плътта (flesh): добавяне на h. Себето (self) e грешно (false): добавяне на a, и роб (slave): f-v. Но роб (slave) без I означава спасява (save), очи (eyes) без y, което е всъщност I (Аз), означава виждам (see).
Христос ни призовава да изгубим живота си, за да го намерим. Живот (life) и намирам (find) са всъщност едно и също: l-n, две стъпки в азбуката, d-e; Христос (Christ) е свързан с дете (child): l-r, d-t, добавяне на s, и със светлина (light): l-r, g-k/c, добавяне на s. Светът ни учи да сме първи (first), което обърнато значи раздор (strife) с добавяне на крайно e. Първите (first) са винаги жадни (thirst), както и солта ни прави жадни. Но солта (salt) също така ни прави издържливи/последни (last). Христос казва: “А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи” (Марк, 10:31). Едно изглежда противоречиво твърдение, но не и когато забележим, че последен (last) съдържа в себе си пръв (lst), а веднъж щом сме първи (lst), връзката между пръв (first) и жажда (thirst) е нарушена. По същия начин себето (self) съдържа свобода (free): удвояване на гласната, l-r, добавяне на s, а свободата (free) е вечна (ever): f-v.
Но как да постигнем това скъсване с миналото, с постоянната нужда? Това, на което Христос ни учи, е любовта. Любовта към себе си? Отговорът е залегнал в много езици, където възвратното лично местоимение себе си има смисъла на себе си за две различни лица. Обичайки другия, всъщност обичаме себе си, любов (love) е свързано с друг (other) чрез фонетичната двойка l-r и азбучната t-v с добавяне на h. А друг (other) е свързано с гръцката дума за Бог (theos), чрез азбучната двойка r-s. Тоест, когато обичаме другия, ние изпълняваме и двете заповеди: да обичаме Бог и да обичаме ближния си. Именно за това и любовта (love) е свързана със словото (word), чрез двойките l-r, v-w, d-e.
Думата Бог (GOD) се състои от 3 O, което може да бъде изразено така – O3. В такъв случай Бог Отец е O1 или никой (no one), в химията единицата не се изписва, Бог Син е O2 (химическата формула за кислород), и Бог Свети Дух е O3 (формулата за озон). И въпреки това знаем, че Светата Троица е три в едно, не O. Няма противоречие тук, тъй като думата един (ONE) съдържа числата 0, 2 и 3.
Бог е O1 или никой (no one), one бидейки обърнато no с добавяне на e. Небесната йерархия се състои от девет нива на чиноустроения от серафимите до ангелите, което ни нарежда нас хората под номер 10. Тази тенденция да се поставя егото (I) първо е отразена още в древните вярвания, че земята е плоска, линия, и се намира в центъра на Вселената. Човечеството трябва да приеме болезненото откритие, че това не е така, че земята е кръгла (O) и Слънцето (Sun) или Синът (Son) – O е център на Вселената. Трябва да се обърнем от егото (ego) към Бог (God), от I към O, да броим от 1 до 0. Прокарваме линия през I, което макар и правейки знака за кръст, също така прави знака плюс (Христовото увещание да отречем себе си, да вземем кръста и да го следваме). Отново, това е видно от езика: когато броим низходящо от Аз-а (I) към O, от 1 към 0, ние превръщаме живея (live) не в неговото обратно – зло (evil), но в любов (love), грехът (sin) в син (son). Христос (Christ) самият е броил низходящо на Кръста (Cross). Той ни е показал пътя.
Тази прогресия от I към O се открива и в гръцката азбука, чиято последна буква е омега, макар че характерно за латинския е да се брои от I до Z (от 1 до 2). И в двете азбуки първата буква е A – символ на Сътворението. Името си, което Бог разкрива на Мойсей в Изход е Съм (AM). Връщайки се към фонетичната двойка m-n виждаме, че AM е създал an, неопределителния член за обозначаване на бройни съществителни или индивиди, или Адам (Adam), което идва в подкрепа на това, че AM е създал първия човек (a man). След което ни е предупредил да ядем от всяко дърво в Едемската градина с изключение на Дървото на познанието. Но тъй като Аз-а (I) e свързан с Падението, вместо да се обърнем и да кажем амин (amen), ние откъсваме плода и казваме мое (mine), вместо да кажем Съм (AM), ние произнасяме Аз съм (I’m). O означавайки Изкупление, om или omen, чиито букви пренаредени се изписват nemo – латинската дума “никой”.
Вярвам, че историята на времето (time), свързано с живота (live): азбучните двойки l-m, t-v, и умирането (die): фонетичната двойка d-t с добавяне на m, е прогресия, изразена в гръцката азбука, от A към I към O. Ако напишем O с гръцката буква омега, получаваме AIW, което се пише също като закон (law), подразбирайки Божия закон; Законът, който Христос дойде да изпълни, не да отрече; Аз съм (I am) и пътят (way) – “Аз съм пътят” казва Той на Тома (Йоан, 14:6), което е всъщност потвърждение на тази прогресия.
Ако прокараме линия през Аз-а (I), получаваме A+O и замествайки and с неговата абревиатура ’n’, получаваме ANO или AND (тоест изгубваме живота си, за да го намерим), обратното на което е DNA или ДНК. Използвайки гръцката буква омега, получаваме ANW или човек (man), чиято съдба е заложена в неговото име (name) – обратното на човек (man) с добавяне на крайно e, буквите на което означават амин (amen) или смисъл (mean): Алфа и Омега, Началото и Краят.
Превод от английски: Цветанка Еленкова
Статията е публикувана за първи път в сп. "Християнство и култура" през декември 2007 г.
Прочети увода от книгата на английски
THE DNA OF THE ENGLISH LANGUAGE от Джонатан Дън е в наличност с PayPal (цена 9 евро, вкл. пощенски разходи)
Правата върху материалите от този сайт принадлежат на авторите. Начало - Книги - Контакт