SmallStations - Цветанка Еленкова

Розалия де Кастро е галисийска поетеса, важна фигура на романтичното движение в Галисия, известно като ренесанс. Стиховете й са пропити от нестихваща тъга, те са необикновена смесица от носталгия, копнеж и меланхолия. Автор е на три емблематични книги като датата на написване на първата, Галисисйки песни, се празнува всяка година за Ден на галисийската литература. Бедност и тъга бележат живота й, затова съпричастието към бедността и безпомощните е силна тема в поезията й, както и защитата на женските права. Умира на четиридесет и осем години. Погребана е в Пантеона на галисийските знаменитости, в Сантяго де Компостела. В своята книга Нови листа тя говори за: сърцето, изпълнено с болка, за болката, която прави камъка мек, за нежните и тъжни любови като ангелски дъх, за иглата на гнева, за неволята, която надживява смъртта, за смъртта – единственото лекарство срещу живота.

Чус Пато преподава история и география в малък град в Централна Галисия, Северозападна Испания. Нейната шеста стихосбирка м-Талà разчупва поетическия модел в Галисия през 2000-ата. Орди от писане получава Испанската награда на критиката през 2008-а, а през 2009-а наградата Лосада Диегес. През 2013-а Асоциацията на галисийските книжари чества Чус Пато като автор на годината. В настоящата книга са събрани четвъртия и петия финален текст – Сецесион и Плът от Левиатан от пенталогията й Метод. Поезията й е свръхерудирана и съсредоточено експериментална, важни теми за нея са политиката, езика, пола и нацията. Но тя пише и за миграцията, за маргиналното, за травматичните номади, които всички сме. Това, на което набляга, е образът на духа, застанал на ръба на бездната, който вижда не крах, а зелени поляни. Едно отсъствие, в което парадоксално проговаря чудото. Чус Пато е смятана за една от най-почитаните и иконоборчески фигури в галисийската и европейска литература.

Гьокченур Ч. е роден и живее в Истанбул. Завършва електроинжинерство в Техническия университет и има магистратура по бизнес администрация от Истанбулския университет. От 1990 г. започва да публикува стихотворения в различни литературни списания. Автор е на шест стихосбирки, превежда американска и балканска поезия. Участвал е в множество преводачески семинари и фестивали в Европа, Азия и Америка. Поезията му е преведена на двайсет и четири езика. Той е основен двигател и зам. директор на проекта Уърд Експрес (www.word-express.org), член е на редколегията на международното литературно списание, безирано в Македония – Блесок. Поезията му е не просто съкровище от думи или лов на образи, но плодородно поле, откъдето той тълкува настоящето и бъдещето, един кинематографски подход.

Мануел Ривас е познат на читателската аудитория с трите си книги, преведени на български – романите Моливът на дърводелеца, В дива компания и сборникът с разкази – Какво искаш от мен, Любов?. За първи път излиза неговата поезия, която е събрана от предишни пет стихосбирки плюс последната – Изчезването на снега. Стилът на Ривас, както и в прозата му, е магически, завладяващ, злободневен. Перото му на журналист го прави актуален дори, когато говори за минали събития, а метафоричния му изказ – наситен и сюрреалистичен – сякаш не поставя конкретна граница между поетичното му слово и романите. Те преливат едно в друго като скачени съдове. В стиховете си той борави с неочаквани сравнения, които се натрупват и черпят образи от най-далечни, но и близки източници; подобно на бароковата, но и класическа архитектура на катедралата в Сантяго де Компостела; на хора от портала; и едновременно с това той извайва прозодията на своите творби с един ясен и опростен почерк. Със смирение към Бог и битието.

Розалия де Кастро (1837-1885) е смятана за родоначалник на модерната галисийска литература. Тя има три основни стихосбирки, две от които писани на галисийски: Галисийски песни и Нови листа, и една на испански: На бреговете на Сар. Вдъхновени от народните песни, с които авторката е отраснала, Галисийски песни са публикувани за първи път на 17 май 1863 г., денят, който сто години по-късно ще бъде обявен за Ден на галисийската литература. В нейната поезия има по малко от целия свят и по много от Галисия. Има невести, които скърбят по своите любими, заминали аргати в чужбина; има несподелена любов, оплаквана и от девойки, и от ергени; има тъга по изоставения роден край и тъга по споделения, който се равнява на Божия благодат по своята фертилност. Без да е религиозна, тя е щедра на духовност, извлечена от Свещеното предание, от преданията на праотците. Без да е баладична и драматична, на места говори с гласа на Шекспир, а на места напомня българските класици Славейков и Багряна.

Лоис Перейро е най-харизматичният галисийски поет. Бунтар, последовател на движението на сюрреализма, той умира в Христовата възраст в резултат на непредумишлено натравяне, зависимост от наркотици и спин. След себе си оставя три стихосбирки. Първата от тях е публикувана посмъртно. Творчеството му е пропито от фантастични образи, от вяра във възкресението, но в другия и чрез другия, от живот и поезия в “тоналност”. Към нас отправя послание за гняв срещу един свят, брутален в сравнение с образа на цвете, и съживяване за ново начало.

Антология от 60 стихотворения в превод на български от Цветанка Еленкова. Американският писател Реймънд Карвър е имал нелек живот, съпътстван от алкохолизма и насилието, но накрая намира спокойствие. Тези стихотворения са неговият път от безизходицата към озарението, че истинското щастие се състои в обикновените неща от живота, като например разнасянето на вестника от две момчета, рамо до рамо, рано сутрин. Авторът излиза от себе си, поглеждайки се отвън, за да се върне отново: “Разбих този красив прозорец. И прекрачих назад”. Една книга не без хумор и скромност, събрала уроците на живота.

В тази книга от девет есета, съпътствана с 30 цветни фотографии, Цветанка Еленкова извървява пътя от родната си България до Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Англия. Пътувайки тя споделя своите впечатления от Атина, Делфи и Додеканезите, от Аланя, от Каш и Мегисти, където Турция и Гърция се гледат лице в лице, от гълъбовото Охридско езеро в сърцето на Балканите и Струга в Македония, известна със своите поетически вечери, от сръбските манастири във Фрушката Света Гора, от Лондон, Оксфорд, Портсмут и Чичестър. Авторката обвързва легендата с реалността и времето с безвремието във вечната диаграма на линията и кръга, която започва с Балканите и завършва неочаквано с Англия.