SmallStations - Джонатан Дън

Във втората част на сагата за галисийския дракон, ученикът Адриан, който с приятелката си Моника открива останките на дракон в катакомбите под църквата Свети Петър, се впуска в борба с чудовището, мерейки сили с него. Моника обещава да донесе храна в убежището, където се крие момчето. Преди да се отправи натам тя получава странно съобщение-предупреждение да не отива. Тогава се обръща за помощ към местния свещеник отец Шуршо, който й показва древна кутия, съдържаща три обекта, те биха могли да са ключовете на Великия Майстор. А полицаят Кортиняс проявява нездраво любопитство. Когато Адриан изчезва, само Моника знае къде е. Дали ще информира полицията или ще спази обещанието си – да не разкрива скривалището? И ако каже, дали полицията ще бъде на време там, за да спаси момчето и какво ще се случи с дракона, в когото той е започнал да се превръща?

„Най старата и силна емоция на човечеството е страхът, и най-старият и най-силният страх е този от неизвестността.”, пише Хауърд Лъвкрафт в началото на своето есе Свръхестественият ужас в литературата. В реалността авторът Агустин Фернандес Пас дава отговор на тази декларация, прочитайки реклама във вестник за къща, обладана от зли сили. Той си представя какво би се случило, ако някой отговори на тази реклама, ако види къщата и я хареса, ако има достатъчно пари, за да я купи и накрая, ако започне да живее там и установи, че наистина е обладана. Книгата е една от най-продаваните в историята на галисийската литература, безспорен бестселър. По своето съдържание и изпипан сюжет напомня филмите на Хичкок и Хари Потър. Във всеки случай читателят със сигурност ще бъде завладян от силата и въздействието на словото, което се лее нежно и непресъхващо подобно песен на сирени.

След завършване на университет, Лео решава да предприеме редица пътувания със свои приятели в продължение на шест месеца. В последния момент те обаче се отказват и тя заминава сама. Първата спирка е Лисабон, Португалия, където подгизва от дъжд и успява да получи истинско впечатление от града точно преди заминаване, настанявайки се в апартамента на своя домакин. Следващата й спирка е Барселона, където се среща с група приятели от Латинска Америка. Любов, вълнение, гняв, луксозен живот и среща с други култури следват, докато Лео опознава градовете Гранада, Кордоба, Севиля, Кадиз, Маракеш и Истанбул. Опитът научава Лео, че най-важното е да знаеш как да напуснеш един град преди наистина той да се е превърнал във вълнуващо приключение за теб. Освен това по протежение на целия път тя непрекъснато се сблъсква със странните графити „Обичам те Лео А.”, които се превръщат в цел на нейното пътуване и в загадка, която трябва да бъде разрешена.

Една от най-вълнуващите книги от автора на Ленд Ровър (издаден на български), която представлява по думите на същия “избухване от ярост, вдъхновена от пънк движението”. Сюжетът, който се лее с Карвърска простота разказва за обикновени явления от живота, едновременно екзалтирани и пренебрегнати, които оставят читателя в хиатус – очакващ и изпълнен. Всичко, което се случва е невероятно и невъзможно, но все пак истина: съпруг открива жена си, правейки любов с друг в гардероба; древногръцкият герой Тезей разсъждава над въпроса дали наистина е герой или напротив; възрастна детегледачка се опитва да накърми бебе, докато родителите отсъстват; касов апарат флиртува с клиент. Има нещо абсолютно изненадващо във всяка една от тези истории, които задават нова посока в пост-франкската галисийска литература.

От автора на Моливът на дърводелеца и Какво искаш от мен, Любов?, книга с разкази, която при издаването си през 80-те прави революция в галисийската литература. За първи път галисийската проза борави с природните забележителности по модерен начин, поставяйки на равно поезията на топоса с иронията на съвременното общество. В осемнайсетте разказа се развиват историите за едно момче, което се опитва да открие дали неговия братовчед е робот, управляван с дистанционно, за корабокрушенец моряк, който се завръща мъртъв в местния бар, за хората в малко село, които пренасят мъртвото тяло на самоубиец, за да бъде погребан в църковното гробище. Мануел Ривас е най-превежданият галисийски автор и още веднъж читателят ще се убеди в зоркото му око за детайла, в изваяните метафори и в силната връзка със сюжета на книгите му.

След смъртта на баща си, Адриан е принуден да се премести в Галисия и да тръгне в ново училище. Майка му подарява специален медальон, който е бил притежание на баща му и който представлява от едната страна дракон, застанал в заплашителна поза, а от другата същия дракон, но, който мъти яйце. Адриан открива подобно изображение върху каменната стена на стара църква и лека-полека, след като се отдава на поредица от проследявания със своя съученичка и местния свещеник, стига до извода, че драконът се намира в катакомбите на града, и че след хиляда години изтекло време, отново е ред да бъде събуден. Но затова се изисква жертва, и тя може да е животът на момчето.

Един тийнейджър е изпратен от майка си да прекара известно време в малък провинциален град , недалеч от Париж, при старата си леля. В началото момчето е объркано и не желае да остане и за миг на това забравено от Бога място, но по-късно срещата му с Ван Гог, известният художник, дошъл тук, за да избяга от натежаващия му юг, променя изцяло живота и погледа му върху света. Момчето започва да страда от решението на майка му да напусне този град, а по-късно се сприятелява с дъщерята на собственика на страноприемницата, където е отседнал Ван Гог. Базирана върху реални събития, тази история грабва с противоположността между истинския живот в провинцията и измисления в големите градове, с преоткриването на своя действителен баща, което кара момчето да вземе решение, променяйки насоката на живота му както бързият влак , който прорязва полята от тук до Париж.

Андре Сантоме Лобейра е тийнейджър, чиито родители са разведени. Той се сблъсква с насилие в училището, когато двама от неговите съученици го вземат на прицел. Това го кара нарочно да изкарва слаби оценки с надеждата, че ще се отдръпнат от него, но накрая решава да замине при своите баба и дядо, които имат местен ресторант и в градината нещо като приют за птици. Той започва да се грижи за една финка – малко птиче с окраска на прерязано гърло. Едновременно с това се чувства раздвоен между две момичета в живота му – неговата съученичка Гълъбина, която му помага през цялото време и новото приятелство, започнало по интернет с мароканската девойка Халима. Гълъбина си урежда среща с Андре, за която по-късно всеки ще съжалява.

Виктор Молдес е студент по психиатрия, отдаден изцяло на практиката си. Поверяват му работа в известна клиника в Галисия на границата с Португалия, където той среща пациентката си Лаура Ново. Единственото, на което тя е способна е да пише името си на листове хартия. В поредица от сеанси младият доктор успява да я измъкне от състоянието й, научавайки подробности от живота й. Бягството й от Мадрид към Галисия, където се завръща, за да напише бъдещата си дисертация, срещата й отново с любовта на ученическите години, което я хвърля в пламенна връзка и зад всичко това злото, което е пробудено - денонощно бдящ звяр, който накрая ще унищожи жертвата си, свързвайки се с неограничените сили на природата.

Животът на преводача е книга, в която по ясен и категоричен начин се разкрива връзката на думите в английския език. Не етимологически или исторически според тяхното възникване, нито симиотично, но в зависимост от подредбата на буквите – геометричния им вид, мястото им в азбуката, фонетичните правила, числената им стойност. Така че те могат да бъдат разбърквани, редени и пренареждани като пъзел или мозайка в собствената си ДНК. Това разкрива една друга енигматична страна на езика, неговото скрито значение и начинът да бъде дешифриран. Езикът е, също така, неизменно свързан с обкръжаващата среда, с природата. Мислим си, че виждаме нещата около нас, но всъщност сме духовно слепи, което е основната причина за кризите в света. Думата криза идва от старогръцки и означава – съд Божи. За онези, които са превърнали да служиш – в себе си: serve-self.

Страница 1 от 2