Проза Смол Стейшънс

Кой твърди, че стари и млади не могат да съжителстват заедно? Точно обратното, доказва тази книга, когато старите достигнат възрастта, в която започват да мислят като деца, а младите са от онзи странен тип, който има дълъг нос, кожа с петна и коса щръкнала отзад като рог. Младите и старите обитават един свят – свят, в който музеите са злодеи, чадърите са насекоми, а светът е по-малък от гробищата и душата по-твърда от тази на антилопа. Тук най-важното превозно средство са трамваите и пътуването с тях е като изкачване на осемхилядник. Не можеш да не обикнеш нестандартния разказ на автора, стегнат и завладяващ (книгата е спечелила Испанската национална награда за литература) за безстрашни „герои“, не обикновени, но различни хора. Четиво, покоряващо с богатата си фантазия и неща, казани по-иначе.

Сюжетът на книгата се разгръща въз основа на действителните събития по убийството на Ласа и Сабала (в романа – Сото и Себерио) от ГАЛ – параполицейски формирования, упражнявали т.нар. държавен тероризъм срещу Баската сепаратистка организация ЕТА по време на управлението на социалистическото правителство през 80-те. Главният герой Диего Ласкано, писател и пръв приятел на убитите, се раздвоява между чувството си за вина и неосъществената кариера, индуцирана от таланта на Сото. Между двете състояния той избира своето място под слънцето подобно на боровите иглички, които стоят встрани мълчаливо и затова остават завинаги. В едно размирно време на политически интриги, журналистически манипулации, бохемски живот и никакви задръжки да бъдеш егоист е начин да избереш да бъдеш благороден със самия себе си. Макар и да не следва стандартната нишка на постмодерния роман от постоянно преплитащи се нови събития и хора, съдбата на геройте ту се появява, ту изчезва между страниците, което остава едно усещане за миражност и нереалност така важни за всяка една добра психологическо-криминална драма.

В този роман щастие и нещастие се редуват, като щастието е проблясък в нощта. Героите живеещи в една подтисната, бедна и монотонна атмосфера са като кръпки на фона на прекрасната природа и чудноватата дива компания от мишки, къртици, гущери и др. животни, преродените техни съселяни. И все пак всеки намира своята милост и утеха. Отегчената домакиня в нейния бивш съученик, който засажда двора й с цветя, внасяйки красота в ежедневието. Немият брат в принцесата от приказките, живеейки зад три златни пръстена и пазена от дивя свиня. Богатата дама в приятелството си с нейната съседка, споделяйки живота си като от разказите на Титаник. В творбите на Мануел Ривас магичното и реалистичното следват своята най-класическа структура, но с една изчистеност и метафоричност, граничещи с високата поезия.

Не бестселър, а трилър може да се нарече книгата на Агустин Фернандес Пас. Боравейки с познатото, но завършвайки с непознатото. Предлагайки очакваното, но подавайки неочакваното. Голяма любов, психиатрична болница, екзорсизъм и разплитане на интригата, която преобръща надолу с главата Фройд, Юнг, цивилизацията. Хората са самотна тълпа, под и над която преобладават първичните сили на природата. Като в менгеме, от което единственото, нереално при това, излизане е лъжливостта на мегаполиса. Една толкова черна история, че от нея се излива порой от катран, който запечатва дишането.

“Какво повече му трябва на човек от един кон, пистолет и жена с име на цвете, за да се почувства крал”, пише Ривас и сякаш с едно изречение обгръща цялата книга – препускане в един свят от болка и любов, видени през поглед чист като на дете, ексцентричен като на поет. В този сборник със шестнайсет разказа, образувайки единно цяло, се разкриват покъртителни истории, в които усещането за нещата предшества самите неща, краят изисква тълкуване и всеки образ е човешка клетка – животрептящ и несравним. Изящният език, талантът да увлича другия, ерудитското уважение към читателя и способността да зарежда с любов поставят автора и неговата творба завинаги в списъка с класически произведения, които не бива да бъдат пропуснати.

Книгите на Сусо де Торо приличат на филмови сценарии или пиеси. Главните лица се броят на пръсти, диалогът задава действието, характера на героите и обстановката. Усещането е за препускане с Ленд Ровър. Определян от критиката като автор на деградиралата градска среда, порнографския поглед и разрушението на езика, той новаторски се впуска в библейската (или Шекспирова) история за братоубийство и кръвосмешение, породена обаче не от завист или мъст към другия, а към третата страна. Един бермудски триъгълник между родители и деца, между любовници и клиенти на плът, където неприкосновеността на семейството е превърната в сделка, а порокът е не просто паразит, който се храни с чуждо тяло, а насъщен въздух за оцеляване, дори повече – за горене.

Този роман се нарежда сред жанровете на политическата проза и фентъзито. Мистичността е метафора, чрез която се изразява разкъсаността на албанското битие – между поколенията и времената. Миналото е изпълнено с вина, настоящето е чистилище, а бъдещето – прераждане в приюта за слепи. Това е един отчайващ разказ за посттоталитарната безизходица на душата, залутана като змиорка в лабиринта от подземни реки. Както пише в-к Корриери: “проза, която не върви, а лети по редовете”.

Моливът на дърводелеца е първият роман от галисийския автор Мануел Ривас, който излиза на български. Това е една история за любов на фона на испанската гражданска война или по-скоро история за испанската гражданска война на фона на една любов. Да пише за любовта със смирение, превръщайки я не в главно действащо лице, но в спътник на събитията, избягвайки от сантимента чрез мъдрост и хумор, е, което отличава стила на Ривас. Неслучайно носителят на Нобелова награда Гюнтер Грас казва за нея: “Научил съм повече за испанската гражданска война от Моливът на дърводелеца, отколкото от която и да е историческа книга”.

Шекспирова драма в галисийски контекст. Има нещо разтърсващо и постмодерно в този роман, който разказва за мъж от Ларача, югозападна Коруня, на така известния Бряг на смъртта, извършил серийно убийство, което шокира местното население и предизвиква свещеникът да призове за събаряне на бедняшките квартали. Убиецът, пренебрегван като дете от своя баща, се насочва към пристанището в Коруня, за да се спаси с първия кораб към Саутхемптън и нататък. Със завладяващ, многопластов език авторът задържа дъха на читателя до край, стараейки се да отгатне посоката на пътуване на главния герой. Това е вторият и най-известен роман на Борасас, който спечелва Испанската награда на критиците и наградата Сан Клементе, присъждана от гимназисти.

Мигел-Аншо Мурадо е редовен сътрудник на вестниците Ню Йорк Таймс и Гардиън. Той е известен с книгите си, които черпят от истински събития, бидейки кореспондент в горещи точки от света като някогашна Югославия или Близкия Изток. Вдъхновен от случайни разговори или трогателни разкази, той ни преподава универсални уроци за природата и ултимативната съдба на човечеството. В тази книга авторът документира военните действия между сърби и хървати по време на войната в Хърватия през 1991 г.

Страница 1 от 2