Поезия Смол Стейшънс

Захари Захариев е роден през 1989 г. в гр. Сливен. Той е поет, писател, градинар и докторант по философия към СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от магически реализъм и превръщането му във фантастичен реализъм, от синтактическо и сетивно разболяване на преживяванията и нахлуване на литературата в живеенето. Поезията му представлява неудържим поток от ярки метафори, една поезия на желанието, онирическа поезия, която отхвърля реалността, но я и усвоява – митологизира нейните географии. Захари Захариев е публикувал в редица електронни и печатни издания, това е дебютната му стихосбирка.

Розалия де Кастро е галисийска поетеса, важна фигура на романтичното движение в Галисия, известно като ренесанс. Стиховете й са пропити от нестихваща тъга, те са необикновена смесица от носталгия, копнеж и меланхолия. Автор е на три емблематични книги като датата на написване на първата, Галисисйки песни, се празнува всяка година за Ден на галисийската литература. Бедност и тъга бележат живота й, затова съпричастието към бедността и безпомощните е силна тема в поезията й, както и защитата на женските права. Умира на четиридесет и осем години. Погребана е в Пантеона на галисийските знаменитости, в Сантяго де Компостела. В своята книга Нови листа тя говори за: сърцето, изпълнено с болка, за болката, която прави камъка мек, за нежните и тъжни любови като ангелски дъх, за иглата на гнева, за неволята, която надживява смъртта, за смъртта – единственото лекарство срещу живота.

Антологията Четири пъти север представя на български език стихове от четирима съвременни британски поети. Общото между тях е, че четиримата произхождат от северна Англия и до ден днешен живеят там. У. Н. Хърбърт, познат още и като Бил Хърбърт, шотландец по произход, е университетски преподавател, известен с любовта си към езиковата находка, неочаквания детайл, незабелязаните възможности на лексиката. Анди Крофт е остроумен, критично настроен към обществените проблеми, откровено ляв и същевременно лиричен поет. Той е преподавал по творческо писане на всякакви „трудни” групи – от деца до затворници. Линда Франс, също преподавател по творческо писане, е пристрастена към природата, към мълчаливия свят на растенията, към недокоснатите от комерсиализацията същности. Марк Робинсън в продължение на десет години е заемал висок административен пост в Arts Council и поради това през същия период не е издавал поезията си, да не би да създаде и сянка от съмнение, че е в конфликт на интереси. Стиховете му понякога са шеговити и настъпателни, те се отличават с елегичен тон, усет към духа на местния пейзаж и с прямота на изказа.

Петя Хайнрих е родена през 1973 г. в София и живее от две десетилетия в Дюселдорф. Има издадени пет стихосбирки и една своенравна Лима с поезия в проза. Създател и двигател на легендарното книжно списание НО ПОЕЗИЯ. Колоездач, който говори с птици. Стихосбирката й Лима е модел на един тип писане: асоциативност в сюрреалистично-дадаистки дух. Весела игра на неочаквани връзки и назовавания, в които думите едва догонват асоцииращата мисъл. Интересното в тази книга е, че всичко се свързва с всичко по най-необичайни начини и ние не можем да преброим плановете, защото те постоянно се свиват и разпукват, превръщат се един в друг. Лима е брожение, граничещо с картината на разбягали се и останали по местата си същества след избухване на вулкан или царевично зърно.

Вернер Ламберси е роден в Антверпен, Белгия, през 1941 година. Живее и твори в Париж от 1980 година. Бивш директор на културния център „Валония-Брюксел“ във френската столица. Многобройните му творби са най-разнообразни по форма и тон – от крайна сбитост и простота до по-обемни произведения с бавен ритъм, подобен на дълбоко дишане, но неизменно във всички негови произведения се откроява непрекъснат размисъл върху себепреодоляването чрез любовта и писането. Зад привидно вирилния и бонвивански тон на неговите стихотворения често се крие фина чувственост и тревожен хуманизъм. Известен далеч зад пределите на Белгия, със своите над четиридесет стихосбирки той се нарежда сред най-видните представители на съвременната френскоезична поезия. Превеждан на над двадесет езика със самостоятелни издания. Лауреат на множество награди.

Чус Пато преподава история и география в малък град в Централна Галисия, Северозападна Испания. Нейната шеста стихосбирка м-Талà разчупва поетическия модел в Галисия през 2000-ата. Орди от писане получава Испанската награда на критиката през 2008-а, а през 2009-а наградата Лосада Диегес. През 2013-а Асоциацията на галисийските книжари чества Чус Пато като автор на годината. В настоящата книга са събрани четвъртия и петия финален текст – Сецесион и Плът от Левиатан от пенталогията й Метод. Поезията й е свръхерудирана и съсредоточено експериментална, важни теми за нея са политиката, езика, пола и нацията. Но тя пише и за миграцията, за маргиналното, за травматичните номади, които всички сме. Това, на което набляга, е образът на духа, застанал на ръба на бездната, който вижда не крах, а зелени поляни. Едно отсъствие, в което парадоксално проговаря чудото. Чус Пато е смятана за една от най-почитаните и иконоборчески фигури в галисийската и европейска литература.

Гьокченур Ч. е роден и живее в Истанбул. Завършва електроинжинерство в Техническия университет и има магистратура по бизнес администрация от Истанбулския университет. От 1990 г. започва да публикува стихотворения в различни литературни списания. Автор е на шест стихосбирки, превежда американска и балканска поезия. Участвал е в множество преводачески семинари и фестивали в Европа, Азия и Америка. Поезията му е преведена на двайсет и четири езика. Той е основен двигател и зам. директор на проекта Уърд Експрес (www.word-express.org), член е на редколегията на международното литературно списание, безирано в Македония – Блесок. Поезията му е не просто съкровище от думи или лов на образи, но плодородно поле, откъдето той тълкува настоящето и бъдещето, един кинематографски подход.

Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Публикувала е седем поетически книги и книга с теоретично изследване върху хайку поезията. Съставител и редактор е на българската хайку антология Огледала. Нейни хайку са публикувани в множество списания, както и включени в престижни антологии в Белгия, Германия, Полша, Румъния, САЩ, Словения, Франция, Холандия, Швеция и Япония. По-важните й награди са: от конкурса за 360-годишнината на Башьо, Япония, 2004; Първа награда за англоезично хайку от Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния, 2013. В създаването на своите хайку Балабанова разчита повече на сърцето, отколкото на интелекта, те са като един дъх откровение, пише Дейвид Ланю за нея.

Славе Гьоргьо Димоски живее и твори в Охрид, Македония. Автор е на повече от петнайсет поетични книги. Председател е на Управителния съвет на международния фестивал Стружки вечери на поезията. Превеждан на повече от двайсет и пет езика и носител на множество авторитетни литературни награди. Поезията му впечатлява с характеристики като имплицитност, иконични знаци, херменевтика, полисемантичност, обзетост и преди всичко – върховен артистизъм на стиха. В своета писане той непрекъснато се обръща към феномена на словото, на речта като смисъл и цел на своето творчество и съществуване. Поезията му обхваща и земята и небето, но и пространствата под и над, присъствието на вечния старец – Бог.

Владимир Сабоурен е роден в Сантяго де Куба. Завършва българска филология в София, където се установява да живее и пише. Автор е на три поетични книги и пет публицистични. Преподава антична литература и история на испанската литература във Велико Търново. За последната му стихосбирка „Работникът и смъртта“, Кирил Василев пише, че тя е комбинация от ексататично желание за справедливост, безмерен гняв и всеобемаща скръб. Това е една епикобаладична книга, в която преобладава социалнореалното.

Страница 1 от 3