ИЗВАЖДАНЕ НА ВОСЪЧНИТЕ ПИТИ

ИЗВАЖДАНЕ НА ВОСЪЧНИТЕ ПИТИ от Едвин Сугарев

Едвин Сугарев е доцент в НБУ, поет и публицист. През целия си живот е писал много и все неразумно. Автор е на 22 стихосбирки, един роман, четири книги с критика и литературна история, няколко публицистични книги и стотици статии в периодичния печат. Издател е на самиздатското списание Мост, бил е главен редактор на седмичника Литературен вестник и директор на ежедневника Демокрация. Бил е какво ли не – от пощенски раздавач до народен представител и посланик в Монголия и Индия. Книгата му с фрагменти е равносметка на живота, където природните феномени гравитират около ерудизма и философските му дълбочини. “Смисълът на писането е в припомнянето. Наистина всичко е казано, но и всичко казано отдавна е забравено”, пише Сугарев.

. . .

Тънки бели облаци са се напластили на хоризонта. Сякаш стълба, по която някой ще се възкачи тържествено нагоре. Или по която Бог ще слезе при нас.

 

. . .

Всичките глухарчета обезглави палачът вятър.

 

. . .

Не времето ни владее – то е само повърхността, през която протичаме.

 

. . .

Събуждам се – мокри дървета, мъгла. Грачат безпризорни думи, накацали по голите клони.

 

. . .

Да обичаш: това е единствената възможна праведност.

 

. . .

Гнилото в Дания: общоизвестността на престъплението, прието като нормалност, изживявано в неговата кръвосмесителна ежедневност, с пошлостта на споделянето – разбирано като режим на оцеляване, запазване на статуквото, едва ли не като отговорност пред нацията: все оправдания за коронования убиец, за вдовицата на убития, приела да споделя неговото ложе, за обитателите на страната, приемащи и това като един върховен, осветен от Бога ред – и самотата на този, който го отхвърля; ужасяващата самота на принца Датски, който на фона на общия фалш и поквара изглежда просто луд в своето несъгласие. Хамлет всъщност е фигурата на несъгласния, на обречения да бъде различен, несъвместим и неприспособим – е бунтът срещу онази обществена лудост, която поради своята общоприетост се е превърнала в норма за нормалност в едно прогнило до корените си общество. Хамлетовци прочее е имало винаги и навсякъде – и винаги и навсякъде са свършвали зле: изолирани, проклинани, често унищожавани. Изборът да бъдеш или не за тях не е просто избор между битието и небитието – а е избор и между битието като достойнство и битието като гузност и примирение – което в техните очи е равностойно на небитие.

 

. . .

Слушам Оскар Бентън, “Bensonhurst Blues” – и се ядосвам. Трябваше да стана блусмен, мамка му!

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят ИЗВАЖДАНЕ НА ВОСЪЧНИТЕ ПИТИ от Едвин Сугарев по книжарниците (цена 9 лева)