Книги от СМОЛ СТЕЙШЪНС ПРЕС
КЪСМЕТ

КЪСМЕТ от Реймънд Карвър

Антология от 60 стихотворения в превод на български от Цветанка Еленкова. Американският писател Реймънд Карвър е имал нелек живот, съпътстван от алкохолизма и насилието, но накрая намира спокойствие. Тези стихотворения са неговият път от безизходицата към озарението, че истинското щастие се състои в обикновените неща от живота, като например разнасянето на вестника от две момчета, рамо до рамо, рано сутрин. Авторът излиза от себе си, поглеждайки се отвън, за да се върне отново: “Разбих този красив прозорец. И прекрачих назад”. Една книга не без хумор и скромност, събрала уроците на живота.

КУЧЕТО ТИ УМИРА

прегазва го фургон.
намираш го отстрани на пътя
и го погребваш.
чувстваш се зле,
чувстваш се ужасно зле,
но се чувстваш зле заради дъщеря си,
защото бе неин любимец
и тя толкова го обичаше.
често го глезеше
и му даваше да спи в леглото ѝ.
пишеш стихотворение за това.
наричаш го стихотворение за дъщеря ми,
за кучето, прегазено от фургон,
и как се погрижи за него,
занесе го в гората
и го погреба дълбоко, дълбоко,
и стихотворението стана толкова добро,
че почти се радваш, че малкото куче
бе прегазено, или иначе никога
нямаше да напишеш онова добро стихотворение.
после сядаш да пишеш
стихотворение за писането на стихотворение
за смъртта на онова куче,
но докато пишеш,
чуваш женски крясък –
твоето име, твоето първо име,
двете срички,
и сърцето ти спира.
след минута продължаваш с писането.
тя крещи отново.
чудиш се колко дълго ще продължи това.

 

ЩАСТИЕ

Толкова рано, че още е почти тъмно навън.
До прозореца съм с кафе,
и обикновените ранносутрешни работи,
които минават за мисъл.
Когато виждам момчето и приятеля му,
идвайки по пътя,
да разнасят вестника.
Носят шапки и пуловери,
и едното момче има чанта през рамото си.
Толкова са щастливи,
че не казват нищо, тези момчета.
Мисля, че ако можеха, щяха да се хванат
под ръка.
Рано сутрин е,
и те правят това заедно.
Приближават се, бавно.
Небето просветва,
макар луната още да виси бледа над водата.
Такава красота, че за минута
смъртта и амбицията, дори любовта,
не се побират.
Щастие. То приближава
неусетно. И се отдалечава, наистина,
с някакъв ранносутрешен разговор за него.

 

СТАЯТА ЗА АУТОПСИЯ

Тогава бях млад и имах сила за десетима.
За всичко, мислех си. Макар че част от работата ми
през нощта бе да чистя стаята за аутопсия,
след като съдебният лекар бе приключил. Но
понякога свършваха рано, или твърде късно.
И, да пази Бог, оставяха нещата си
върху специално направените си маси. Малко бебе,
вкочанено като камък и снежно студено. Друг път –
огромен черен мъж с бяла коса, чийто гръден кош
стоеше отворен. Всичките му жизнени органи
лежаха в съд до главата му. Маркучът
течеше, лампите над главата блестяха.
А веднъж имаше един крак, женски крак,
на масата. Блед и оформен крак.
Знаех си какво е. Виждал съм ги и преди.
И все пак взе дъха ми.
Когато се връщах вкъщи през нощта, жена ми казваше:
„Захарче, всичко ще се оправи. Ще го сменим
този живот за друг“. Но не бе
така лесно. Вземаше ръката ми между ръцете си
и я стискаше здраво, докато се отпусках във фотьойла
и затварях очи. Мислейки за... нещо.
Не знам какво. Но ѝ давах да сложи
ръката ми на гърдите си. При което
отварях очи и се вторачвах в тавана, или пък
в пода. После пръстите ми се спускаха по крака ѝ.
Който бе топъл и оформен, готов да затрепери
и да се повдигне леко, при най-леко докосване.
Но умът ми бе размътен и възбуден. Нищо
не се бе случило. Всичко се бе случило. Животът
бе камък, смилащ и заострящ.

 

ВЪН

Вън от черната уста на голямата царска
сьомга се изливат няколко глави на херинга,
отрязани на верев, косо –
почти перфектна работа на истински
рибар на сьомга, негова и на неговия мазен, остър нож за стръв.
Тялото на отрязаната херинга непокътнато, осемнайсет инча назад
лъскава сребърна лъжица, главите изхвърлени
отстрани, да потъват и да се обръщат
в сенчестата вода. Как успяха, тези глави,
да се появят отново в нашата лодка – най-невероятното! – изливайки се
от разкъсаната уста, тази изкривена версия, безформени парчета
от лоша приказка, но в която няма изпълнени
желания, няма сключени сделки, нито спазени обещания.
Преброихме девет от тези глави, макар че броенето,
да си кажем, бе вече по-късно. „Исусе, каза, Исусе“, преди
да ги хвърлиш обратно през борда, където принадлежаха.
Запалих мотора и отново потопихме нашите натъпкани с херингова
стръв куки във водата. Разказваше ми истории
за сечта при мормоните на остров Принца на Уелс (не на пиенето,
не на псувните, не на жените. Само не, освен работа
и един чек.) После замълча, избърса ножа
в панталоните си и се загледа към Канада, и отвъд.
Цяла сутрин искаше да ми кажеш нещо и сега
започна да ми казваш; как
жена ти те иска вън от живота си, иска
да си отидеш, иска просто да изчезнеш.
Защо не изчезнеш и просто никога да не се
връщаш?, бе казала. „Представяш ли си? Мисля, че се надява
мачтата да ме отнесе вън.“ Точно тогава едно проклето захапване.
Водата ври, докато кордата се вие вън. Продължава
да се вие вън.

 

Превод: Цветанка Еленкова

Съставител: Джонатан Дън

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят КЪСМЕТ от Реймънд Карвър по книжарниците (цена 15 лева)