ПАМЕТНИК НА НЕИЗРАЗИМОТО

ПАМЕТНИК НА НЕИЗРАЗИМОТО от Гьокченур Ч.

Гьокченур Ч. е роден и живее в Истанбул. Завършва електроинжинерство в Техническия университет и има магистратура по бизнес администрация от Истанбулския университет. От 1990 г. започва да публикува стихотворения в различни литературни списания. Автор е на шест стихосбирки, превежда американска и балканска поезия. Участвал е в множество преводачески семинари и фестивали в Европа, Азия и Америка. Поезията му е преведена на двайсет и четири езика. Той е основен двигател и зам. директор на проекта Уърд Експрес (www.word-express.org), член е на редколегията на международното литературно списание, безирано в Македония – Блесок. Поезията му е не просто съкровище от думи или лов на образи, но плодородно поле, откъдето той тълкува настоящето и бъдещето, един кинематографски подход.

В ПРИРОДАТА НЯМА ЕДНО НЕЩО, КОЕТО ДА РАЗБИРА ДРУГОТО

Разбирам. А ми се иска да не можех.
Предпочитам да избягвам образите
и нещата,
които могат да се изразяват с думи.

(Разбирам, макар че в природата няма едно нещо, което да разбира другото.
Пясъкът не разбира, че вълните казват: „Оттегляме се, но винаги се връщаме“; нито пък
клонът разбира, че птиците казват: „пленени сме от гласовете си, но литнем ли, веднага ги
забравяме“; нито ливадата – вятъра, който й казва: „стани и ходи, смисълът на твоя живот е
далеч оттук“; човекът си мисли, че може да знае, когато разбира, мисли, че знанието ще
премахне болката, мисли си, че знанието е живот.)

Разбирам
и винаги съм те разбирал,
макар че в природата няма едно нещо, което да разбира другото.

 

ПАМЕТНИК НА НЕИЗРАЗИМОТО

два срещуположни прозореца, отворени, за да стане течение
върху потния ми корем Краткото лято на анархията
ти лежиш до мен като откършен клон от дървото на юда
така красива, така крехка, като истанбул

докато вятърът повдига завесата
птицата, която тъкмо е влязла,
излита отново през другия прозорец

Непонятният миг на чистата красота
се разпръсква в езика като дълги светлини в нощта
като щастието и празнотата, която оставя след себе си
на чудото му трябват зрители

трудно е да си единствен свидетел
на миг, който няма да се повтори никога

 

СКЪПИ ЧИТАТЕЛЮ

Не бързай да затваряш тази книга.
Пред себе си имаш път – прав и отворен.
Няма нужда от светци, водачи, полицейски кучета,
така или иначе пътят не води наникъде.
Не чакай да се появи накрая смисъл,
нито пък, че нещо може да научиш.
Междувременно обаче е възможно да срещнеш:
птици, поляни, дървета, слънце.
Ще ги видиш, ако гледаш с очите, но не и с ума си.
Тази маса например с подредени край нея столове
не прилича изобщо на масите, с които си свикнал.

Накрая – всичко това е напълно реално. Но, моля те, запитай се:
в крайна сметка нуждаем ли се от толкова много реалност.

 

Превод: Людмила Миндова

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят ПАМЕТНИК НА НЕИЗРАЗИМОТО от Гьокченур Ч. по книжарниците (цена 10 лева)