ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СНЕГА И ДРУГИ СТИХОТВОРЕНИЯ

ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СНЕГА И ДРУГИ СТИХОТВОРЕНИЯ от Мануел Ривас

Мануел Ривас е познат на читателската аудитория с трите си книги, преведени на български – романите Моливът на дърводелеца, В дива компания и сборникът с разкази – Какво искаш от мен, Любов?. За първи път излиза неговата поезия, която е събрана от предишни пет стихосбирки плюс последната – Изчезването на снега. Стилът на Ривас, както и в прозата му, е магически, завладяващ, злободневен. Перото му на журналист го прави актуален дори, когато говори за минали събития, а метафоричния му изказ – наситен и сюрреалистичен – сякаш не поставя конкретна граница между поетичното му слово и романите. Те преливат едно в друго като скачени съдове. В стиховете си той борави с неочаквани сравнения, които се натрупват и черпят образи от най-далечни, но и близки източници; подобно на бароковата, но и класическа архитектура на катедралата в Сантяго де Компостела; на хора от портала; и едновременно с това той извайва прозодията на своите творби с един ясен и опростен почерк. Със смирение към Бог и битието.

КУЛТУРА

В този час,
в тази кръчма,
всички стари мъже приличат на Самюъл Бекет.

 

ТЕРОРИЗЪМ

Мразеше ги.
Наистина си мислеше, че са рак
и се съгласи, когато президентът
смаза тези насекоми пред микрофона.
Всичко отиваше на зле заради тях.
Щеше да й хареса да го направи самата,
да ги размаже с метлата
или да ги отмие в канала на тоалетната.
Така че се обърна към Бог пред новините
когато палестинският боец я порази с красотата си.

 

ИЗПОВЕД

Дойдох от устата на Най-Високия, каза реката.
Аз съм приказка, каза елшата,
за птици и шишарки.
Аз съм ловец на пеперуди, каза лилията.
Аз съм нож на вещица, каза жабата.
Аз съм болката на Хамлет, каза пъстървата.
А аз съм носталгична монета, отбеляза слънцето.
Какво гледаш!
Аз съм арктическа тройка,
каза човекът.
И съм тук само за зимата.

 

ИСТОРИЯ НА ПАРИТЕ

Каскетът ми, на земята, е Европейската банка.
Моля не хвърляйте тъгата си в него.
Не моля за внимание.
Не съм просяк.
Копая в джобовете ви с песента си,
пея като уелски миньор за милостиня,
като фермерски работник хванал последния влак в Европа
в търсене на крилатия овен и златното руно.
Каскетът ми е моят замък, моята родина, моят мобилен.
Развържете ръцете си!
Не ограждайте капитала си!
Покажете ми цвета на вашите пари.
Подхвърлете ми, поне, цената на пропуснат разговор с Европа.
Трябва да се обадя на детството си.
Децата обожават парите.
Спомням си пръстения мирис на първото ми плащане.
Помагахме при събирането на картофи.
Бащата ни Филип ни даде сребърна на цвят монета,
песо, пет песети.
Проблясваше в мръсните ни ръце,
но ние купихме картички с боговете
на колоезденето.
Друг ден,
Селиа, старата жена на рибаря, ме повика:
Ей, ти! Отскочи до магазина и ми купи малко червено вино
и самун хляб.
Измамих като Исус в Кана.
Плажната сирена
ми подаде монета миришеща на море.
Но под везните
отново видях лицето на грозника.
Франко му беше името.
По това време
боготворях Касиус Клей.
Исках да сека свои собствени монети
с лицето на боксьора
или Марисол,
момичето, което обичах
в мрака на киносалона.
Бедност, бедност е да нямаш дори малко тъмнина.
Веднъж дядо ми ми каза:
„Слушай! Винаги, винаги носи пари в джоба си.
Монетите са много важни за бедните хора.
Богатите никога не носят дребни.”
Казваше истината.
Не беше Евро-скептик,
беше Свето-скептик,
но пазеше две пени надежда в баретата си.
Друг път, предсказа иронично:
„Няма да има Страшен съд. Жалко!
Бих искал да знам тежестта на душите върху везната на архангел Михаил.
Колко тежи една душа? Колкото пшеничено зърно? Или яйце?
Вуйчо ти Франсиско казваше, че душата на един честен човек тежи колкото зелка.”
Каскетът ми на тротоара е карусел.
Знам цената на тишината.
Горчивата, ужасна цена на тишината.
Затова пея на този студен ъгъл на улица Европа.
Колко тежи една душа? Колко?
Спомням си живака на счупен термометър,
трескавите пръсти
опитващи се да намерят сребърната топчица.
Чувах глутницата малки кучета,
онова със звънеца,
пулса на махалото,
крещящата светлина от лампата.
Бе невъзможно
да върна проклетия живак
обратно в термометъра.
От друга страна,
виж как морякът устоява на бурята.
Виж как носи своя вързоп от тъмнина.
Колко крехка е неговата тайна.

 

Превод: Цветанка Еленкова

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СНЕГА И ДРУГИ СТИХОТВОРЕНИЯ от Мануел Ривас по книжарниците (цена 10 лева)