МОНОЛОЗИ НА ЖАСМИНА

МОНОЛОЗИ НА ЖАСМИНА от Самира Негруш

Самира Негруш, родена през 1980 г., е алжирска поетеса, пишеща на френски език. Автор на няколко стихосбирки, тя превежда от арабски на френски, предимно съвременна поезия. Тя е генерален секретар на алжирския Пен клуб и създател на Кадмос –асоциация за съхранение на Средиземноморското културно наследство. Превеждана е на испански и италиански. Нейният стил е белязан от женска чувствителност, намерила израз в своеобразна картография на тялото. Поетичните ѝ текстове в проза са свидетелства за състоянието на съвременния свят, за промените в арабските страни и отвъд тях, а ежедневното присъства само доколкото е способно да очарова твореца със своята тайнственост, видима единствено за него.

*

Обичам да пия кафето с облаче сметана грешка обичам кафето без нищо без захар обичам само облачето на зората което изненадвам преди съня то се плъзга и тихо изпълва пространството между хълмовете обичам тази струйка сметана по която прекосявам гръдта до зърното.

 

*

Китайската пустиня, пресичана от щамповани блузи и цифрови фотоапарати, стеснява пейзажа. Африканските зебри в сянката на двойна стена от бодлива тел – обезглавени дихания, повреден хоризонт. Означава ли това, че земята се е обезплътила? Навсякъде образът надхвърля своята рамка. Гъстота, множественост, бързина. Погледът се задъхва, вече почти никъде не се спира, не намира време да се развълнува, да се впечатли, да се учуди, да научи нещо ново или отново да научи познато лице в непознат поглед.

 

Т.

Зеленото, определен вид зелено разширява очите ми и успокоява дъха ми, забавя хаотичните кавалкади, които блъскат по стените на гръдния ми кош, но зеленото, дори този му нюанс не подхожда на кожата ми, а и колкото и да е копринено, кожата ми го отхвърля, разберете! От зеленото обичам широките безкрайни пространства, панорамните пейзажи, които зрителното поле не може да обитава самò. Тръгвам отново, черен триъгълник, не ме е страх от пустинята като дюни, като пясък, влизам навсякъде и продължавам да вървя, а тежестта на черната палатка не ми пречи да пълзя и миниатюрните отвори на черния конус не ми пречат да виждам навън, скрито напредвам и всеки вижда само една черна палатка сред други черни триъгълници в пейзажа на ослепеното ослепително слънце. През отклонените тунели и по улиците, където ме отстраняват, в къщите, където ме въдворяват, напредвам и виждам и отклонявам зеленото по своему. В черната си дюна се стичам до брега и подарявам на морето своите прашки джилбаб.

 

Превод: Красимир Кавалджиев

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят МОНОЛОЗИ НА ЖАСМИНА от Самира Негруш по книжарниците (цена 9 лева)