Книги от СМОЛ СТЕЙШЪНС ПРЕС
В ДИВА КОМПАНИЯ

В ДИВА КОМПАНИЯ от Мануел Ривас

В този роман щастие и нещастие се редуват, като щастието е проблясък в нощта. Героите живеещи в една подтисната, бедна и монотонна атмосфера са като кръпки на фона на прекрасната природа и чудноватата дива компания от мишки, къртици, гущери и др. животни, преродените техни съселяни. И все пак всеки намира своята милост и утеха. Отегчената домакиня в нейния бивш съученик, който засажда двора й с цветя, внасяйки красота в ежедневието. Немият брат в принцесата от приказките, живеейки зад три златни пръстена и пазена от дивя свиня. Богатата дама в приятелството си с нейната съседка, споделяйки живота си като от разказите на Титаник. В творбите на Мануел Ривас магичното и реалистичното следват своята най-класическа структура, но с една изчистеност и метафоричност, граничещи с високата поезия.

Там имаше триста гарвана, разрошени от вятъра.

Имаше малко момиченце и църква.

Веднъж момиченцето, което все си играеше наоколо, усети как всички животни и дървета са замлъкнали. Нещо повече – гарваните, застинали като щрихи от графитен прашец, смирено се бяха заслушали насред оредялата светлина.

Неочаквано виделината избледня и от нищото, откъм Мар де Фора , се разрази буря, която взриви на безброй кристалчета цялото небе над Неманкос.

Момиченцето, гушнало здраво своята рожба – едно пале с петна на арлекин, потърси подслон в притвора, където очакваше да попадне на старите музиканти от оркестъра и на усмихнатия каменен пророк. Но там имаше и недодялано изваян череп, който тъкмо днес я пробождаше с мрачните кухини на очите си. То бутна скърцащата врата и влезе в трикорабната църква с извисени колони. Без посетители, опазен от натрапници, храмът приличаше на огромен мрачен палат.

Прекръсти се до купела, прекръсти и кученцето, и се сви на една от задните пейки в близост до Богородица с болезненото изражение, черния траурен плащ и разтвореното сърце, пронизано със седем саби.

Детето и Богородица тревожно се спогледаха, защото навън по керемидите със страховит трясък се търкаляха гръмотевици. На малката ѝ хрумна, че каруцата с гръмотевиците се е спряла точно тук, на върха на църквата, за да я отведе заради нещо, което таеше в себе си – нещо, което от време навреме разяждаше стомаха ѝ и проскимтяваше през устата на кученцето. Някакъв бездънен кладенец. Затова реши да провери дали има някой в помощната стаичка – дано майка ѝ, която се занимаваше с подредбата на цветята и с паленето и гасенето на свещите, да беше там. Но по пътя нова гръмотевица изтрещя в камбанарията и всички метални части заискряха. Така силно прокънтя гръмотевицата, че вътрешностите на камъка се преобърнаха. От ужас краката на детето отказаха да се движат. Подпря гръб на белосаната стена и зажумя – ще почака да ѝ мине.

Тътенът се отдалечаваше в тръс по небесния път към Компостела. Момиченцето се измъкна от черупката си зажадняло за въздух и светлина и забеляза прах по миглите и устните си, а после видя наоколо по плочите и скамейките разпръсната вар на големи люспи и на дребни снежинки.

Тогава дочу гълчава, хихикания, шумолене на фусти и скърцане като от сценичен механизъм. Момиченцето се обърна към стената и като съзря каквото съзря, тялото му откъм стомаха поиска отново да се свие обратно в черупката, да избяга от това чародейство назад в тъмнината. Но очите не се подчиниха, а все повече се отваряха от само себе си и шеметно се заплъзгаха насам–натам като по релси, вплитаха се в кръстат бод с нишките на миглите, а после се завъртаха като в ориенталски танц. Детето успя да ги отклони за миг, за да види какво ще кажат Богородиците, но те стояха вцепенени, не както обикновено, а от учудване.

Старият зид се бе превърнал във водопад от цветове. Когато овладя смаяния си поглед, видя, че цветовете имат форми – формите на хора и животни, които привличаха светлината и оставяха в мрак всичко останало. Като заслепено от тази многотия, момиченцето отстъпи две крачки назад и се качи на една скамейка. От там, на нивото на очите си започна да различава детайлите и откри харпия с женска глава, от която вместо да се стресне я досмеша. Но истински възторг изпита от вида на дамите, сякаш излезли от приказка – красиви, облечени като кралици, толкова елегантни, че личаха златните нишки на бродериите, дантелените пеперуди по краищата на кадифето и сребърните мрежи в прическите, да не говорим за сиянието на скъпоценните камъни и бляскавите бижута. Развесели го красавицата, яхнала козел и още повече дяволът, който карнавално се подаваше иззад завесата с вирнат тризъбец.

Детето чу глас, който не идваше от въображението му, а откъм притвора. Викаше го майка му, която вече влизаше през вратата заедно със снопове слънце, които с музикални трели се съживяват след всяка буря, за да пощипнат стреснатото личице на земята. Носеше обвито в голям шал едно бебе Исус, от истинските. Само тя си знаеше колко тежи, защото още от мига, когато усети какви ги кроят светкавиците, обходи с него на ръце цялото село в търсене на дъщеричката си. Тревогата, която се четеше в погледа ѝ беше заради тази малката с плитките, дето сега, слава Богу, подскача из църквата и дето, Бог ми е свидетел, няма да се отърве без един здрав тупаник.

– Виж, мамо, виж! Пълно е със светици!

Впечатлена, майката падна на колене и се прекръсти, защото не видя друго, освен добре облечени светици. Не забеляза обаче, че едната е бременна, другата нагло си показва гърдата, а третата държи прасенце набучено на шиш, да не говорим за нечестивката, яхнала един коч. Майката се развика и хукна из улиците да провъзгласи чудото от Аран и местните хора бързо заприиждаха. Наброяваха петдесетина души, но някога бяха много повече и можеха дори да поддържат манастир и голям дом за абата. От отколешните блага беше останало само едно расо, това на Дон Шил, принадлежащ към местния знатен род, който (да се върнем към нашия разказ) разбра последен за случилото се, понеже по това време преследваше като обсебен някакъв заек из къра. Докато се връщаше към божията обител с клюмнала глава, следван от изтощеното куче, провесило език до подметките му и загърбил чуруликащия присмех на коса върху петолинията на здрача, с удивление забеляза, че вратата на църквата е широко отворена, а вътре горят свещниците. Свещеникът се втурна натам, подозирайки поражения от бурята. Същата, която ги бе застигнала насред полето, бе се просмукала в разтревожената му душа и ги бе принудила да се подслонят в мелницата. Оттам можаха да видят как заекът тича непокътнат, обгърнат в светъл ореол, докато изчезва сред наситената зеленина на елите.

В църквата свещеникът завари множество разговарящи в сумрака хора. Въпреки тропота на подкованите ботуши по настилката, никой не му обърна внимание, сякаш се беше слял с нощта, от която идваше. Изрече на висок глас няколко задължителни фрази, но сетивата му веднага се отправиха към озарената от свещниците стена на олтара на Богородица Страдаща.

 

Превод: Лиляна Табакова

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят В ДИВА КОМПАНИЯ от Мануел Ривас по книжарниците (цена 10 лева)