Книги от СМОЛ СТЕЙШЪНС ПРЕС
ГАЛИСИЙСКИ ПЕСНИ

ГАЛИСИЙСКИ ПЕСНИ от Розалия де Кастро

Розалия де Кастро (1837-1885) е смятана за родоначалник на модерната галисийска литература. Тя има три основни стихосбирки, две от които писани на галисийски: Галисийски песни и Нови листа, и една на испански: На бреговете на Сар. Вдъхновени от народните песни, с които авторката е отраснала, Галисийски песни са публикувани за първи път на 17 май 1863 г., денят, който сто години по-късно ще бъде обявен за Ден на галисийската литература. В нейната поезия има по малко от целия свят и по много от Галисия. Има невести, които скърбят по своите любими, заминали аргати в чужбина; има несподелена любов, оплаквана и от девойки, и от ергени; има тъга по изоставения роден край и тъга по споделения, който се равнява на Божия благодат по своята фертилност. Без да е религиозна, тя е щедра на духовност, извлечена от Свещеното предание, от преданията на праотците. Без да е баладична и драматична, на места говори с гласа на Шекспир, а на места напомня българските класици Славейков и Багряна.

17

Бриз лек, бриз свеж,
лек бриз от моята земя;
бриз лек, бриз свеж,
лек бриз, отнеси ме у дома.

Далече от дома съм сякаш мъртва,
щастие не сещам,
и където и да се запътя,
дебела сянка ме обгръща.
Гъст облак ме обвива,
натежал от бури;
натежала от самотност,
живота мой отравя.
Отнеси ме, отнеси ме, бриз лек,
като крехко и малко листо,
понеже съм суха
от пареща горещина.
О, ако скоро не ме вдигнеш,
бриз лек, от моята земя,
ако не ме отнесеш, бриз лек,
никой нивга не ще ме познае.
Понеже треската, която ме изгаря
докрай ще ме изпепели
и ще избуи предателски
в самото ми сърце.

Някога светех пурпурно
като цвят на слива,
днес изгубих всичките си цветове
като восъчни фигури в църква,
сякаш вампир е изпил
цялата моя кръв.
И накрая ще повехна
като роза през зимата,
без листа останала
и потъмняла повече дори
от мавританско бебе,
с черната си майка.

Отнеси ме, отнеси ме, бриз лек,
отнеси ме, където ме чакат:
майка, която рони сълзи по мен,
баща, който не може да диша без мен,
брат, на когото бих дала
и кръвта от моите вени
и любим, на когото обещала съм
душата и живота си.
Ако скоро не ме вдигнеш,
о, в нещастие ще погина,
сама в чужда страна,
където чужденка съм за всеки
и накъдето и да се обърна,
всичко ми нашепва, че не съм оттук.

О, моя родна стряха, дом мой!
Моя червеникава галисийска крава!
Овни, които блеят в планината,
гукане на гълъби в овършаните дворове,
подвиквания от ергени, докато танцуват,
биене на кастанети,
ка-ка-ка-ра-ка с лъжици,
звук на тамбури
и барабани,
малка гайдо, галисийска гайдо,
няма ви да ме зарадвате,
докато танцувате муиниейра!
О, само да бях мъничка птичка
с леки и бързи криле!
О, толкоз бързо бих подхвръкнала,
от щастие примряла,
да пея на зората,
в долините на моята земя и дом!
Бих напуснала веднага,
като стрела бих изхвърчала,
безстрашна пред нощните сенки,
безстрашна пред най-черната нощ.
Не ще ме спрат ни дъжд, ни вятър,
не ще се спра пред дъжд и вятър,
ще летя високо в небесата,
докато не видя родната си стряха.
Но не съм аз пойна птица
и ще умра във своята болка,
изтерзана вече от сълзи
и от въздишки отмаляла.

Сладък и прекрасен галисийски бриз,
всяка болка изпъди,
омагьосваш всичките води,
любимци на горите,
от зелени стебла музика,
на царевицата от нашите равнини,
свидна весела компания,
ветрове, които сбират се на всеки празник,
отнесете ме на вашите криле
като малко и сухо листо.
Не позволявайте тук да умра,
бриз лек на моята земя,
макар да мисля, че и мъртва
ще въздишам по дома.
Все си мисля, мой свеж бриз,
че когато само пепел съм,
ще отдъхна в гробището,
във земя, която ме покрива,
и където отминаваш в дълбините на нощта,
преобръщайки нападали листа,
шумолейки страховито
между черепите избелели,
след като целуне ме сладката смърт,
бриз лек на моята земя,
ще се провикна силно: „Бриз лек,
Бриз лек, вдигни ме у дома!”

 

Превод: Цветанка Еленкова

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят ГАЛИСИЙСКИ ПЕСНИ от Розалия де Кастро по книжарниците (цена 10 лева