Книги от СМОЛ СТЕЙШЪНС ПРЕС
ЛОТОС

ЛОТОС от Петя Хайнрих

Петя Хайнрих (1973, София) е поет, блогър и колоездач, който говори с птици. Автор на пет поетически книги. Създател и главен редактор на списание „Но поезия“. Носител на второ място на Националната Славейкова награда за лирично стихотворение през 2010. Поезията на Петя Хайнрих е експериментална, чувствителна и философска. Кара те да се замислиш над нея като над математическо уравнение. И поддържа страстта ти, докато я решаваш. Тя има много варианти и незавършен край.

Винил

имаше обратен завой
по пътя, обрамчил пропастта и винаги когато го преминехме
споменавахме червеногръдката
без повод

той ме попита: ще дойдеш ли, но не очакваше да кажа
да (или очакваше, но животът ми тогава бе ниска
детелина и не
разбирах, че езикът не казва нищо)

лежеше като полупразен чувал върху степания китеник
пропит от пот и жива лига
и лицето му
ако можеше все още (вече?) да се нарече това лице
бе пръст и косми

не различавах китеника от човека
за жестокостта на безчувственото ми наблюдение нека ме накаже тревата с

кавото и да е

чичо Ангел от Сливен ако не греша
бе дошъл да го избръсне
сякаш в милионния ни град не бе останал ни един бръснар
за последно видях един на Евлоги Георгиев
към края на миналия век
но нямах брада

тогава

Ангел се настани с червеното си лице
насред деня на стаята
не ми донесе нито лимонада, ни бял гълъб

със стъклена паничка пълна със сапунка и бръснач може би и друго, кой знае - паметта е невинно цвете
тя затваря в меките си линии внезапни празнини
и заравнява...

надвесен над миндера
върху който тялото видимо тиктакаше
в очите му стрелките разстроени едва насмогваха
да се съпротивляват на въздуха и музиката

от плочата, която криво се въртеше върху бюфета отсреща във конски вагон
целувката на Ана
съъъъаас лимон
земя-космос-земя...

животът е аналогов - зъбчати колела
предавки, сгъвки, ябълката влиза във вдлъбнатината
отворената шепа поема сърцето топломеко
и толкова

пружината се беше поразвила и
после, както се очакваше

тя спря да скача и докато плитките й падаха
от запад се зададе розов облак
вода и светлина и светлина
вода и светлина, гъсти червеногръдки
в трепетния полет над антени
и над сателити - тези смешни паметници на вселенска самота
бръснач, вода и светлина
вода

винилът ще пребъде!
тези бразди на 2500 км от мястото
на което забих знамето си, поклони се
вбий в тях човчица и изтръгни отново мелодията

червеногръдката, слънчевото птиче самотникът в хвърковатия свят никога не тъпче храната си с крака според легендата
носи на гърдите си капка от христовата кръв
откакто жалостиво и обляно в сълзи
при гледката на разпнатия божи син птичето долетяло до кръста и с човчицата си извадило вбит в челото му трън
кристален звън звън на звън на звън назад
не можеш да се простиш с водата, бивша детелино
и жив ли е Ангел от Сливен?
какво е жив?
какво е Сливен?

не можеш с водата
какво да й кажеш?
прости, вода, ли?
адиос?
или
поспри да те погледам в твоята прозрачност
напои ме
с ангелското естество на тялото си?
или
застани по-стръмно
да те изкача? - вода и пяна
през стъклените стени на
плитката съдинка
сливи

не притежавам дълбочина
да! нося механичния часовник

Допълнителна информация

  • purchase text bg:

    Читателите в България могат да намерят ЛОТОС от Петя Хайнрих по книжарниците (цена 7 лева)