Книги от Small Stations Press

Сюжетът на книгата се разгръща въз основа на действителните събития по убийството на Ласа и Сабала (в романа – Сото и Себерио) от ГАЛ – параполицейски формирования, упражнявали т.нар. държавен тероризъм срещу Баската сепаратистка организация ЕТА по време на управлението на социалистическото правителство през 80-те. Главният герой Диего Ласкано, писател и пръв приятел на убитите, се раздвоява между чувството си за вина и неосъществената кариера, индуцирана от таланта на Сото. Между двете състояния той избира своето място под слънцето подобно на боровите иглички, които стоят встрани мълчаливо и затова остават завинаги. В едно размирно време на политически интриги, журналистически манипулации, бохемски живот и никакви задръжки да бъдеш егоист е начин да избереш да бъдеш благороден със самия себе си. Макар и да не следва стандартната нишка на постмодерния роман от постоянно преплитащи се нови събития и хора, съдбата на геройте ту се появява, ту изчезва между страниците, което остава едно усещане за миражност и нереалност така важни за всяка една добра психологическо-криминална драма.

Чус Пато преподава история и география в малък град в Централна Галисия, Северозападна Испания. Нейната шеста стихосбирка м-Талà разчупва поетическия модел в Галисия през 2000-ата. Орди от писане получава Испанската награда на критиката през 2008-а, а през 2009-а наградата Лосада Диегес. През 2013-а Асоциацията на галисийските книжари чества Чус Пато като автор на годината. В настоящата книга са събрани четвъртия и петия финален текст – Сецесион и Плът от Левиатан от пенталогията й Метод. Поезията й е свръхерудирана и съсредоточено експериментална, важни теми за нея са политиката, езика, пола и нацията. Но тя пише и за миграцията, за маргиналното, за травматичните номади, които всички сме. Това, на което набляга, е образът на духа, застанал на ръба на бездната, който вижда не крах, а зелени поляни. Едно отсъствие, в което парадоксално проговаря чудото. Чус Пато е смятана за една от най-почитаните и иконоборчески фигури в галисийската и европейска литература.

Гьокченур Ч. е роден и живее в Истанбул. Завършва електроинжинерство в Техническия университет и има магистратура по бизнес администрация от Истанбулския университет. От 1990 г. започва да публикува стихотворения в различни литературни списания. Автор е на шест стихосбирки, превежда американска и балканска поезия. Участвал е в множество преводачески семинари и фестивали в Европа, Азия и Америка. Поезията му е преведена на двайсет и четири езика. Той е основен двигател и зам. директор на проекта Уърд Експрес (www.word-express.org), член е на редколегията на международното литературно списание, безирано в Македония – Блесок. Поезията му е не просто съкровище от думи или лов на образи, но плодородно поле, откъдето той тълкува настоящето и бъдещето, един кинематографски подход.

Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Публикувала е седем поетически книги и книга с теоретично изследване върху хайку поезията. Съставител и редактор е на българската хайку антология Огледала. Нейни хайку са публикувани в множество списания, както и включени в престижни антологии в Белгия, Германия, Полша, Румъния, САЩ, Словения, Франция, Холандия, Швеция и Япония. По-важните й награди са: от конкурса за 360-годишнината на Башьо, Япония, 2004; Първа награда за англоезично хайку от Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния, 2013. В създаването на своите хайку Балабанова разчита повече на сърцето, отколкото на интелекта, те са като един дъх откровение, пише Дейвид Ланю за нея.

Славе Гьоргьо Димоски живее и твори в Охрид, Македония. Автор е на повече от петнайсет поетични книги. Председател е на Управителния съвет на международния фестивал Стружки вечери на поезията. Превеждан на повече от двайсет и пет езика и носител на множество авторитетни литературни награди. Поезията му впечатлява с характеристики като имплицитност, иконични знаци, херменевтика, полисемантичност, обзетост и преди всичко – върховен артистизъм на стиха. В своета писане той непрекъснато се обръща към феномена на словото, на речта като смисъл и цел на своето творчество и съществуване. Поезията му обхваща и земята и небето, но и пространствата под и над, присъствието на вечния старец – Бог.

Владимир Сабоурен е роден в Сантяго де Куба. Завършва българска филология в София, където се установява да живее и пише. Автор е на три поетични книги и пет публицистични. Преподава антична литература и история на испанската литература във Велико Търново. За последната му стихосбирка „Работникът и смъртта“, Кирил Василев пише, че тя е комбинация от ексататично желание за справедливост, безмерен гняв и всеобемаща скръб. Това е една епикобаладична книга, в която преобладава социалнореалното.

Онур Бехрамоглу е роден и живее в Истанбул. Автор е на две поетични книги и на една епистоларна – писма от затвора между двамата му чичовци, известните писатели Атаол Бехрамоглу и Нихат Бехрам. Той е превеждан на пет езика и работи като колумнист за социалистическия вестник Биргюн. Заявява, че за него поезията не е литература, а бунт и затова никога не кандодатства за литературни награди. Представял е турската литература на различни поетически фестивали – Берлин, Москва, София, Хайфа. Поезията му отвежда директно в космическото, в универсума. А стилът му наподобява музикална композиция и е пълен с вземащи ума идеи и теми. Революционната му интерпретация на живота е забележителна.

Мануел Ривас е познат на читателската аудитория с трите си книги, преведени на български – романите Моливът на дърводелеца, В дива компания и сборникът с разкази – Какво искаш от мен, Любов?. За първи път излиза неговата поезия, която е събрана от предишни пет стихосбирки плюс последната – Изчезването на снега. Стилът на Ривас, както и в прозата му, е магически, завладяващ, злободневен. Перото му на журналист го прави актуален дори, когато говори за минали събития, а метафоричния му изказ – наситен и сюрреалистичен – сякаш не поставя конкретна граница между поетичното му слово и романите. Те преливат едно в друго като скачени съдове. В стиховете си той борави с неочаквани сравнения, които се натрупват и черпят образи от най-далечни, но и близки източници; подобно на бароковата, но и класическа архитектура на катедралата в Сантяго де Компостела; на хора от портала; и едновременно с това той извайва прозодията на своите творби с един ясен и опростен почерк. Със смирение към Бог и битието.

Самира Негруш, родена през 1980 г., е алжирска поетеса, пишеща на френски език. Автор на няколко стихосбирки, тя превежда от арабски на френски, предимно съвременна поезия. Тя е генерален секретар на алжирския Пен клуб и създател на Кадмос –асоциация за съхранение на Средиземноморското културно наследство. Превеждана е на испански и италиански. Нейният стил е белязан от женска чувствителност, намерила израз в своеобразна картография на тялото. Поетичните ѝ текстове в проза са свидетелства за състоянието на съвременния свят, за промените в арабските страни и отвъд тях, а ежедневното присъства само доколкото е способно да очарова твореца със своята тайнственост, видима единствено за него.

Книгата на Кирил Василев се движи някъде между постхристиянското метафизично осмисляне на света, както я определя критикът и поет Ани Илков, и топоса не като център, но като периферия, станала безкрайна и призоваваща не към модерност, а към състрадание относно човешката смъртност. Това е една книга, отличаваща се с естетика на строфата, мяра, приличие и уместност. Тя се разлива щедро и тежко като долното течение на река, чиито наноси променят дори цвета на морето. Книга, която определено ще промени и нашето ежедневие и гледна точка.

Страница 1 от 5