Книги от Small Stations Press

Захари Захариев е роден през 1989 г. в гр. Сливен. Той е поет, писател, градинар и докторант по философия към СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от магически реализъм и превръщането му във фантастичен реализъм, от синтактическо и сетивно разболяване на преживяванията и нахлуване на литературата в живеенето. Поезията му представлява неудържим поток от ярки метафори, една поезия на желанието, онирическа поезия, която отхвърля реалността, но я и усвоява – митологизира нейните географии. Захари Захариев е публикувал в редица електронни и печатни издания, това е дебютната му стихосбирка.

Розалия де Кастро е галисийска поетеса, важна фигура на романтичното движение в Галисия, известно като ренесанс. Стиховете й са пропити от нестихваща тъга, те са необикновена смесица от носталгия, копнеж и меланхолия. Автор е на три емблематични книги като датата на написване на първата, Галисисйки песни, се празнува всяка година за Ден на галисийската литература. Бедност и тъга бележат живота й, затова съпричастието към бедността и безпомощните е силна тема в поезията й, както и защитата на женските права. Умира на четиридесет и осем години. Погребана е в Пантеона на галисийските знаменитости, в Сантяго де Компостела. В своята книга Нови листа тя говори за: сърцето, изпълнено с болка, за болката, която прави камъка мек, за нежните и тъжни любови като ангелски дъх, за иглата на гнева, за неволята, която надживява смъртта, за смъртта – единственото лекарство срещу живота.

Антологията Четири пъти север представя на български език стихове от четирима съвременни британски поети. Общото между тях е, че четиримата произхождат от северна Англия и до ден днешен живеят там. У. Н. Хърбърт, познат още и като Бил Хърбърт, шотландец по произход, е университетски преподавател, известен с любовта си към езиковата находка, неочаквания детайл, незабелязаните възможности на лексиката. Анди Крофт е остроумен, критично настроен към обществените проблеми, откровено ляв и същевременно лиричен поет. Той е преподавал по творческо писане на всякакви „трудни” групи – от деца до затворници. Линда Франс, също преподавател по творческо писане, е пристрастена към природата, към мълчаливия свят на растенията, към недокоснатите от комерсиализацията същности. Марк Робинсън в продължение на десет години е заемал висок административен пост в Arts Council и поради това през същия период не е издавал поезията си, да не би да създаде и сянка от съмнение, че е в конфликт на интереси. Стиховете му понякога са шеговити и настъпателни, те се отличават с елегичен тон, усет към духа на местния пейзаж и с прямота на изказа.

Петя Хайнрих е родена през 1973 г. в София и живее от две десетилетия в Дюселдорф. Има издадени пет стихосбирки и една своенравна Лима с поезия в проза. Създател и двигател на легендарното книжно списание НО ПОЕЗИЯ. Колоездач, който говори с птици. Стихосбирката й Лима е модел на един тип писане: асоциативност в сюрреалистично-дадаистки дух. Весела игра на неочаквани връзки и назовавания, в които думите едва догонват асоцииращата мисъл. Интересното в тази книга е, че всичко се свързва с всичко по най-необичайни начини и ние не можем да преброим плановете, защото те постоянно се свиват и разпукват, превръщат се един в друг. Лима е брожение, граничещо с картината на разбягали се и останали по местата си същества след избухване на вулкан или царевично зърно.

Вернер Ламберси е роден в Антверпен, Белгия, през 1941 година. Живее и твори в Париж от 1980 година. Бивш директор на културния център „Валония-Брюксел“ във френската столица. Многобройните му творби са най-разнообразни по форма и тон – от крайна сбитост и простота до по-обемни произведения с бавен ритъм, подобен на дълбоко дишане, но неизменно във всички негови произведения се откроява непрекъснат размисъл върху себепреодоляването чрез любовта и писането. Зад привидно вирилния и бонвивански тон на неговите стихотворения често се крие фина чувственост и тревожен хуманизъм. Известен далеч зад пределите на Белгия, със своите над четиридесет стихосбирки той се нарежда сред най-видните представители на съвременната френскоезична поезия. Превеждан на над двадесет езика със самостоятелни издания. Лауреат на множество награди.

Сюжетът на книгата се разгръща въз основа на действителните събития по убийството на Ласа и Сабала (в романа – Сото и Себерио) от ГАЛ – параполицейски формирования, упражнявали т.нар. държавен тероризъм срещу Баската сепаратистка организация ЕТА по време на управлението на социалистическото правителство през 80-те. Главният герой Диего Ласкано, писател и пръв приятел на убитите, се раздвоява между чувството си за вина и неосъществената кариера, индуцирана от таланта на Сото. Между двете състояния той избира своето място под слънцето подобно на боровите иглички, които стоят встрани мълчаливо и затова остават завинаги. В едно размирно време на политически интриги, журналистически манипулации, бохемски живот и никакви задръжки да бъдеш егоист е начин да избереш да бъдеш благороден със самия себе си. Макар и да не следва стандартната нишка на постмодерния роман от постоянно преплитащи се нови събития и хора, съдбата на геройте ту се появява, ту изчезва между страниците, което остава едно усещане за миражност и нереалност така важни за всяка една добра психологическо-криминална драма.

Чус Пато преподава история и география в малък град в Централна Галисия, Северозападна Испания. Нейната шеста стихосбирка м-Талà разчупва поетическия модел в Галисия през 2000-ата. Орди от писане получава Испанската награда на критиката през 2008-а, а през 2009-а наградата Лосада Диегес. През 2013-а Асоциацията на галисийските книжари чества Чус Пато като автор на годината. В настоящата книга са събрани четвъртия и петия финален текст – Сецесион и Плът от Левиатан от пенталогията й Метод. Поезията й е свръхерудирана и съсредоточено експериментална, важни теми за нея са политиката, езика, пола и нацията. Но тя пише и за миграцията, за маргиналното, за травматичните номади, които всички сме. Това, на което набляга, е образът на духа, застанал на ръба на бездната, който вижда не крах, а зелени поляни. Едно отсъствие, в което парадоксално проговаря чудото. Чус Пато е смятана за една от най-почитаните и иконоборчески фигури в галисийската и европейска литература.

Гьокченур Ч. е роден и живее в Истанбул. Завършва електроинжинерство в Техническия университет и има магистратура по бизнес администрация от Истанбулския университет. От 1990 г. започва да публикува стихотворения в различни литературни списания. Автор е на шест стихосбирки, превежда американска и балканска поезия. Участвал е в множество преводачески семинари и фестивали в Европа, Азия и Америка. Поезията му е преведена на двайсет и четири езика. Той е основен двигател и зам. директор на проекта Уърд Експрес (www.word-express.org), член е на редколегията на международното литературно списание, безирано в Македония – Блесок. Поезията му е не просто съкровище от думи или лов на образи, но плодородно поле, откъдето той тълкува настоящето и бъдещето, един кинематографски подход.

Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Публикувала е седем поетически книги и книга с теоретично изследване върху хайку поезията. Съставител и редактор е на българската хайку антология Огледала. Нейни хайку са публикувани в множество списания, както и включени в престижни антологии в Белгия, Германия, Полша, Румъния, САЩ, Словения, Франция, Холандия, Швеция и Япония. По-важните й награди са: от конкурса за 360-годишнината на Башьо, Япония, 2004; Първа награда за англоезично хайку от Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния, 2013. В създаването на своите хайку Балабанова разчита повече на сърцето, отколкото на интелекта, те са като един дъх откровение, пише Дейвид Ланю за нея.

Славе Гьоргьо Димоски живее и твори в Охрид, Македония. Автор е на повече от петнайсет поетични книги. Председател е на Управителния съвет на международния фестивал Стружки вечери на поезията. Превеждан на повече от двайсет и пет езика и носител на множество авторитетни литературни награди. Поезията му впечатлява с характеристики като имплицитност, иконични знаци, херменевтика, полисемантичност, обзетост и преди всичко – върховен артистизъм на стиха. В своета писане той непрекъснато се обръща към феномена на словото, на речта като смисъл и цел на своето творчество и съществуване. Поезията му обхваща и земята и небето, но и пространствата под и над, присъствието на вечния старец – Бог.

Страница 1 от 6