Галерия

Писане със светлина

Представете си агне в клоните, буквално на крачка от Цариградско шосе, главната артерия, свързваща Софийския център с аерогарата, в онази част от гората (между другото, поразително красива, с тунели от облени в лъчи дървета и кръг от мрак, сочещ изхода), често използвана за забранени връзки. Представете си дърво, дървото на живота, по пътя към Кокалянския манастир, което в друг ден и друго време би останало незабелязано, обвито в повседневност. Представете си дърво, надничащо от мъглата и стълба, опряна върху покрива на спа хотел във Велинград, която досущ изглежда като път, но само час по-късно би се превърнала в ред ръждиви прътове и подпори.

Всяка фотография е дар, но за разлика от визията, тя остава. Има странна парадоксална връзка – както често бива с Христовите неща – между думата „камера” (от camera obscura, което значи тъмна стая) и „фотография” (което е писане със светлина). Опитваме се да напишем светлината с помощта на тъмна стая. Иска ми се да кажа, че фотографията ни позволява да видим неща, които обикновено не бихме видели. Ако не бях погледнал през визьора, може би нямаше да зърна агнето или дървото на живота. Камерата ни учи. При фреските обаче тя не само ни показва неща, които са невидими (в мрака на запустялата църква например), но и ни позволява да се връщаме към тях отново и отново, да извличаме нови неща. Фотографията е визия, която трае.

Макар може би границата на дигиталния екран да ни показва нещата, за мен фотогарфията е именно транцендиране на граници, преминаване към пространството „помежду”. Точно това прави преводачът. Той живее на границите между една и друга култура, и превежда текстове от един език на друг. Той съшива двете като рана. Така и при фотографията, аз центрирам обекта и променям посоката наляво или надясно, към пространството „помежду”, където природата идва да се изрази и от светлината да направи негатив. По този начин ние вървим от о-пределеното (define) към Без-пределния (divine).

Така е и при отделните фигури като изящните Гавриил и Михаил или смутения Христос. Онова, което прави тези образи силни, е, че те са изрязани – не виждаш какво има около тях. И ето аз работя вътре в тази граница.

За мен целта на живота е да се превежда красотата. Красотата е любов. Ако не е любов – тя е грозота. Това е най-голямото нещо, което можем да направим. Ние нищо не творим. Бог не е накарал Адам да създаде животните, той му е наредил да ги именува, да им даде смисъл и чрез това сам да намери смисъла. Ето това се опитвам да правя аз с моите фотографии.

Превод от английски: Слава Янакиева

Текстът и петнайсет фотографии от Джонатан Дън са публикувани в пролетния брой за 2009 на списание Християнство и култура